Майкъл Харви: Свидетелят от влака

След двайсетина минути Робълс сглоби пушката и постави отдолу пълнител с пет патрона. Постла под прозорците едно килимче, повдигна щората на средния до половина, а стъклото — на около една педя. Откакто бе влязъл в апартамента, по линията бяха минали четири влака — средно по един на пет минути. На вътрешния перваз пред очите му беше поставено разписанието на метрото. След минута и половина щеше да мине следващият влак. Робълс плъзна цевта на пушката навън и погледна през оптическия мерник. Образът беше размазан и той го фокусира върху един билборд, призоваващ гражданите на Чикаго да подкрепят баскетболния си отбор. В зрителното му поле се появи образът на Дерик Роуз, звездата на „Чикаго Булс“, и Робълс донагласи фокуса си върху мъжествените му черти. След малко се чу глух тътен — към завоя приближаваше влак. Робълс постави пръст на спусъка и подпря здраво приклада върху рамото си. След това отметна глава назад и се заслуша.

Почукването по вратата беше тихо, но звукът идваше отблизо и звучеше напълно реално. Той изчака с надеждата, че който и да беше застанал отвън, ще се откаже и ще си иде. Почукването стана по-силно, прерасна в отривисто тропане и Робълс си каза, че така е решила съдбата.

Той постави пушката в кутията и я покри с чаршафа. Дръпна надолу щората на прозореца, свали ръкавиците си и отвори вратата тъкмо когато влакът преминаваше с грохот покрай сградата. Насреща си видя старческо лице, забито между две костеливи прегърбени рамена и изкривено в неподвижна гримаса на гняв и огорчение от несправедливата съдба. В момента на Робълс не му беше до отвратени от живота старци. Това изкривено, злобно лице му пречеше. Трябваше да го разкара.

— Много съжалявам — каза Робълс. — Бях в кенефа. Какво обичате?

— Казвам се Джим Холтър. Аз съм домоуправителят.

Той се усмихна, разкривайки два реда едри зъби, които приличаха на немити лакти. Черните му очички шареха чевръсто, проникваха в стаята, жадни да видят какво има вътре — малолетно момиче, чувал с дрога, може би пачки банкноти. Робълс се изви на една страна, за да даде възможност на домоуправителя да огледа по-добре.

— Приятно ми е, Джим. Ще влезеш ли за минута?

Холтър вдигна костелива длан пред лицето си. Ноктите му бяха деформирани от гъбички, а по ръката му имаше кафяви петна.

— Не, не! — каза той, но пристъпи неуверено през прага. — Исках само да проверя дали си се настанил удобно.

— Супер даже! — каза Робълс и блъсна вратата, която се затвори шумно.

Като чу затръшването зад гърба си, Холтър се стресна за миг. И тогава забеляза покрития с бял чаршаф предмет на пода. Чевръстите му очички се разшириха, от устата му се подаде пъргаво езиче и овлажни устните с цвят на черен дроб.

— В имейла пишеше, че пристигаш днес — каза той. — Да ти кажа право, леко се притеснявах да ти оставя така ключа. Но виждам, че си се оправил.

— Оправих се екстра — отвърна Робълс, като вдигна ключа нагоре и му го показа.

Холтър кимна и пристъпи още една крачка навътре в стаята. Робълс го следваше по петите. Адамовата ябълка на домоуправителя подскачаше нагоре-надолу в гънките на шията му. Робълс прибра ключа в джоба си.

— Иначе с какво се занимаваш? Ако не възразяваш, че те питам, де.

Докато говореше, Холтър приближаваше педя по педя като една голяма опърпана нощна пеперуда към неустоимо примамливия пламък, който положително трепкаше под този загадъчен бял чаршаф. Робълс го остави да се приближи, стиснал в дланта си ловджийския нож с петнайсетсантиметрово острие, докато усети в гърлото си познатия спазъм. Мокра поръчка, както би казал Нелсън. Робълс пое дълбоко въздух, за да овладее пулса си. Мокра да бъде — щом се налага, помисли си той.

— Питам те — продължаваше да дърдори домоуправителят, — защото имам голям опит и връзки в района.

— Вярно ли?

— Ами да! — Старецът понечи да се извърне към Робълс, готов да се пазари и изгарящ от нетърпение да открие какво се крие под онзи чаршаф.

Успя да направи движението наполовина, когато Робълс го хвана за брадичката и повдигна главата му нагоре. Срезът беше като от опитен хирург. Холтър се свлече на пода; гърлото му изхърка и загъргори като водна помпа, която е засмукала въздух. Робълс се дръпна крачка назад. Домоуправителят лежеше, облян в кръв; тялото му се тресеше в конвулсии. От прерязаното му гърло се изтръгна глух стон, очите му се превъртяха в орбитите си.

— Ах, мамка му! — Робълс се дръпна още крачка назад. Холтър кървеше обилно, тялото му се гърчеше, съпротивляваше се с последни сили на смъртта. Робълс го покри с чаршафа. След минута и нещо спазмите престанаха, но белият плат бе станал тъмночервен. Робълс избърса ножа с крайчеца на чаршафа и огледа пораженията по себе си. Имаше пръски от кръв по панталона и обувките. Почисти ги, доколкото можа, после избърса топката на вратата. Това трябваше да е достатъчно.