Ю Несбьо - Полиция

— Не ми пука какво казва адвокатът му. Не ми пука и за лекарите. Искам да го разпитаме веднага !

Катрине чу как той затръшна слушалката на стационарния. После гласът му най-после се появи по-ясно в ухото ѝ.

— Какво има? — попита тя.

— Нищо.

— За него ли беше?

— Да — въздъхна Хаген. — Излязъл е от комата, но лекарите го държат в безсъзнание; трябвало да изчакаме още поне два дни, докато ни пуснат при него.

— Не е ли по-разумно да бъдем малко по-внимателни?

— Сигурно, но нали си наясно колко спешно се нуждаем от бързи резултати. Убийствата на полицаите ще ни извадят от играта.

— Два дни едва ли имат такова значение.

— Така е, но нали и аз трябва да вдигам гири на някого. Иначе какъв е смисълът да си шеф?

Катрине нямаше отговор на този въпрос. Никога не бе хранила амбиции да става началник. А дори и да искаше, подозираше, че освидетелствани полицаи едва ли оглавяват класацията на най-сериозните претенденти за високи постове. Диагнозата ѝ претърпя промяна: от манийна депресия през гранично личностно разстройство до биполярно разстройство и накрая я обявиха за здрава — при условие че си взема розовите хапчета, които я вкарваха в релси. Колкото и да плюеха употребата на медикаменти в психиатрията, именно лекарствата донесоха на Катрине нов, по-добър живот. Ала тя забелязваше, че началникът ѝ непрекъснато я държи изкъсо и избягва да ѝ възлага оперативна работа извън офиса. На нея това не ѝ пречеше. Обичаше да седи в тесния кабинет пред мощния компютър. Разполагаше с пароли за достъп до търсачки, за чието съществуване повечето полицаи дори не подозираха. Доставяше ѝ удоволствие да рови, да издирва, да открива. Да прихваща следите на хора, на пръв поглед потънали вдън земя; да съзира причинно-следствени взаимовръзки, където другите виждат само чиста случайност. Ето в това Катрине Брат беше ненадмината и неведнъж бе напипвала разковничето към случаи, разследвани от КРИПОС и Отдела за борба с насилието в Осло. Затова се надяваше да се примирят с временно потисната ѝ психоза, независимо от риска да се отключи всеки момент.

— Нали се обади да ми съобщиш нещо? — подсети я Хаген.

— През последните седмици тук цари спокойствие и хвърлих един поглед на убийствата на полицаите.

— Да не би началникът ти в Берген да е…

— Не, не. Просто предпочетох да свърша нещо полезно, вместо да зяпам порносайтове и да редя пасианси.

— Целият съм слух.

Катрине долови, че Хаген се опитва да звучи оптимистично, но в гласа му прозираше отчаяние. Навярно му бе омръзнало през последните няколко месеца да попарват всичките му надежди.

— Прегледах информацията в базата данни, за да проверя дали в делата за изнасилванията в Маридален и край Трюван няма лица, които да се повтарят.

— Благодаря ти, Катрине, но ние вече проверихме. И то няколко пъти.

— Знам, но аз работя по малко по-различен начин.

— Слушам — въздъхна тежко той.

— Забелязах, че двата случая са разследвани от различни екипи. Само двама криминални експерти и трима полицаи са участвали и в двете следствия. Едва ли някой от петимата има поглед върху всички лица, привикани за разпит. Понеже случаите си останаха неразкрити, са се проточили във времето и материалите по делата са необозрими.

— Много точно казано. Наистина никой не си спомня всички подробности по следствията. Но всички разпитани са вписани в регистъра на наказателните дела.

— Точно там е проблемът.

— В смисъл?

— Когато привикваме външни хора на разпит, ги регистрираме и протоколите от разпитите се прилагат към съответното дело. Но се случва да разпитваме и затворници. Тогава повечето разпити се провеждат в килиите в неформална обстановка и името на разпитвания не се вписва в регистъра.

— Но нали бележките от разпита се прилагат към делото.

— Обикновено — да. Но не и ако разпитът е бил проведен във връзка с друго дело, по което арестуваният е главен заподозрян. Да предположим, че изнасилването и убийството в Маридален е било само част от разпита, един вид опит на разпитващия дали пък няма да открие, че престъпникът е съпричастен към още едно престъпление. В такъв случай протоколът от разпита ще бъде приложен към първото дело и името на разпитвания няма да присъства в материалите по другия случай.

— Интересно. Какво откри?

— Някакъв тип бил разпитван като главен заподозрян за изнасилване в Олесунд, докато лежал за телесна повреда и опит за изнасилване. Гаврил се с малолетно момиче в хотел в Ота. По време на разпита му задали въпроси и за случая „Маридален“, но после приложили протокола към изнасилването в Ота. Интересното е, че същият този човек бил привикан на разпит и във връзка с престъплението край езерото Трюван, но тогава завели протокола по каналния ред.