Том Кристенсен - Драконът

Доколкото разбираше какво му казва шепнещият женски глас от другата страна, той чу:

– Джо ли е?

– Джо ли? – изуми се той и забеляза, че стана студен и дистанциран.

– Джо? Ти ли си? – попита тя отново.

– Да – отговори той едва доловимо. – Аз съм.

– В Осло съм – каза тя. – Трябва да се срещнем.

Йоаким притисна силно телефона към ухото си.

– В Осло? Тук ли си?

– Да. Всъщност не ми се искаше да ти се обаждам, но вече нямам друг избор. Ти излезе ли от... затвора?

– Да. – Ръцете и краката му бяха леденостудени.

– Трябва да ми помогнеш.

– Да ти помогна? Аз...

– Забрави случилото се, Джо. Дойдох в Осло, за да се срещна с един адвокат, но той току-що е починал при автомобилна катастрофа, а аз...

Гласът ѝ избухна. Нещо ужасно трябва да се бе случило. Тя беше на ръба да се срине.

– Аз не мога да... – започна той. – Не става. Съжалявам.

– Изслушай ме! – извика внезапно тя. – Трябва да ме чуеш, Джо! Разполагам с информация!

Йоаким направи гримаса и бързо приключи разговора, а после изключи мобилния си. Облегна гръб към стъклената витрина, докато дишаше тежко.

По дяволите, Далайла, помисли си той, трябва да си държиш устата затворена. Подслушват ме. Нищо ли не разбираш?

Затвори очи за миг, след това се изправи и бързо се запъти към паркингите.

Едва когато седна в колата, го осени една мисъл. Адвокатът ѝ бе загинал, както бе казала тя, при автомобилна катастрофа. Възможно ли бе да е той , онзи адвокат, за когото бе прочел в "Афтенпостен"? Автомобилна катастрофа?

Дали го бяха убили?

Далайла погледна обезверено в мобилния си телефон и приседна на ръба на леглото, зарови лице в шепите си и захлипа тихо и беззвучно. Никой не биваше да я чува. Не стига, че тя беше самотна и прекарваше в хотелската стая цялото си време, ами и седеше там и плачеше. Точно това гостите от съседните стаи не трябваше да чуват.

Изправи се, въздъхна тежко и бързо замига с очи, за да прогони сълзите.

Йоаким реагира мигновено на нейното обаждане, както тя се бе опасявала. Беше се колебала дали да говори и сега седеше там, по-самотна от всякога, и отново усещаше как паниката я обзема.

– Какво правиш, Далайла? – промърмори тя през едва движещите се устни.

Никой в офиса на адвокат Бидерман не беше чувал за нея

– А той беше мъртъв, както ѝ обясниха. Бе изгорял при автомобилна катастрофа. Всичкият материал от пресата, който тя усилено беше събирала, бе изчезнал. Дали беше изгорял заедно с адвоката?

А Йоаким не искаше да има нищо общо с нея. Нито пък приятелят ѝ от детството – Обей, онзи, който я беше просветлил за Абдул ал-Фарук. Ами Ферен, какво ли прави той? Дали бе успял да организира акция за издирването ѝ? Дали беше открил всичко, което бе откраднала или бе извършила? Дали не възнамеряваха да я убият?

Отвори куфара, извади стария си мобилен телефон и го включи за първи път откакто бе в Осло. Веднага след това съобщенията заваляха, купища от тях – всички от Хартум. Нищо от Йоаким. Ако се бе погрижил за нейния мобилен телефон през тези години, то това беше, което той имаше. Тя отново изключи мобилния си, изтри сълзите си, сгъна ръце и наведе глава. Моли се, Далайла, каза си тя сериозно. Моли се.

В полицейското управление в Гренландия полицай Гунар Кристофершен седеше и преслушваше запис от последния телефонен разговор, който току-що бе получил.

Досега онова, което бе дочул от мобилния телефон на Йоаким Жаклин беше ужасно безинтересно – позвъняване от майка му в Кристиансунд, както и разговори до и от бракоразводната адвокатка, която той беше ангажирал. Нямаше съмнение, че Йоаким имаше проблеми с правото да посещава сина си. Бившата му съпруга бе поставила големи бариери пред него.

Но после се появи последният запис, регистриран само преди няколко часа. Кристофершен го прослуша още веднъж и внимаваше много какво англоговорещата жена, която с треперещ глас казваше:

" Забрави случилото се, Джо. Дойдох в Осло за да се срещна с един адвокат, но той току-що е починал при автомобилна катастрофа, а аз... "

"Аз не мога да... – започна той. – Не става. Съжалявам. "

"Изслушай ме! – извика внезапно тя. – Трябва да ме чуеш, Джо! Разполагам с информация! "

След това разговорът беше прекъснат.

Гунар Кристофершен сбърчи чело. След това още веднъж пусна записа и разтърси глава. Не откриваше смисъл в това, но по една или друга линия двамата се познаваха. И за какъв адвокат говореше тя? Възможно ли беше да е за Кени Бидерман, онзи, който току-що се бе споминал при автомобилна катастрофа? И каква информация имаше тя, както и не на последно място – защо звучеше ужасена?