Том Кристенсен - Драконът

– Тя е ужасно тясна – прошепна Андреас.

Най-накрая мъжът успя, а задните части и гърбът му започнаха да се движат нагоре-надолу. Първо бавно, след това все по-бързо и по-бързо. Момиченцето бавно вдигна крака си във въздуха и ги разкрачи още повече, докато той се движеше. После се появиха и звуците. Първо някакви ритмични, груби изръмжавания от мъжа, а след това няколко много по-ярки плача и отделни писъци от малкото момиче. Тогава изведнъж екранът стана черен.

Мартин се обърна на една страна и видя, че Андреас се държи с една ръка за слабините. Той беше сграбчил издутината в панталона си.

– Мамка му, не стой там да мастурбираш – възкликна Мартин.

Андреас се пусна и бузите му станаха още по-червени.

– Възбуждам се – призна Андреас. – На колко години е тя според теб?

– Нямам идея – рече Мартин. Много пъти се бяха чудили.

– Малката ми сестра е на тринайсет и има огромни гърди – заяви Андреас. – А тази тук няма почти нищо.

Мартин кимна с глава. Беше забелязал, че гърдите на по-малката сестра на Андреас изглеждаха много по-различно отпреди само няколко години.

– Може би осем – предположи той, за да каже нещо.

– Мамка му, незаконно е – втрещи се Андреас. – Та той е педофил. Тоя пич трябва да го окошарят.

– Може би е законно там, където са те – усъмни се Мартин. – Тя е чернокожа – предположи той.

– Погледни и другия.

– Тоя, маниака ли? – попита Мартин.

– Да.

Мартин отиде на друг видеозапис, който беше копиран на хард диска, и го пусна.

Отново неподвижната камера. Но сега вътре в офис или нещо подобно, и този път един възрастен мъж, чието лице те виждаха ясно. Човекът се появи от едната страна забързан и изведнъж започна да разхвърля вещите наоколо – документи, които лежаха на бюрото, химикалки, пепелник, който той захвърли към стената с трясък, като в същия миг изкрещя. Въобще не му беше провървяло.

– Сега идва – каза Мартин.

Внезапно мъжът сграбчи монитора на старомоден компютър, който седеше на бюрото, вдигнал го високо над главата си и го запратил с всичка сила към пода. Частите му се разхвърчаха и от колоните на Мартин се чу трясък. След това мъжът бързо излезе от кадър и те чуха как силно се затръшва врата. После нямаше нищо друго. Нито звук. Записът свърши.

Те се засмяха.

– Мамка му, тоя е напълно откачен – възкликна Андреас.

Мартин така се засмя, че чак го заболя препълненият му стомах.

Андреас изведнъж се обърна, отиде до леглото и извади блестящото дипломатическо куфарче, което още лежеше там. Отвори го, извади кафявия пощенски плик и го размаха към Мартин.

– Може ли да си взема назаем, а?

Мартин се засмя.

– Значи можеш да си мастурбираш на спокойствие?

– Мога ли?

– Да, но си я искам обратно утре сутринта в училище. И проклет да съм, гледай да не забравиш!

Андреас кимна. Седна на леглото и започна да изважда съдържанието му. Бавно заразгръща документите, които лежаха там. Като че ли Андреас търсеше нещо.

Изведнъж го намери.

– Така си и знаех – каза той триумфално и размаха един от листовете във въздуха. – Погледни тук.

Мартин стана, приближи се и погледна листа. Тогава и той го забеляза. Листът беше твърда брошура с множество тонове на зеленото и снимка на нея – цветна снимка на мъжа, онзи, който бе превъртял в офиса. Но на тази снимка на лицето му бе изписана голяма и мазна усмивка.

– Това не е ли той? – просветна му на Андреас.

– Наистина, мамка му. – Мартин взе листа. – Арве Магне Ферен – прочете той от текста към снимката.

– Хе-хе – рече Андреас и измъкна обратно листа от ръцете на Мартин. – Освен това и нещо друго ми направи впечатление – добави той и започна отново да прелиства купчината. След малко откри онова, което търсеше. Показа го на Мартин.

Беше копие на изрезка от вестник "Афтенпостен" за мъж, който се казваше Йоаким Жаклин. В подчертания текст в началото на статията пишеше, че той е осъден на затвор заради измама и корупция със средства за дарения, както и че полицията го подозира в укриването на огромни суми в чужбина, пари, които така и не били възстановени някога. Най-долу в изрезката с химикал бе дописано: "Освобождаване 15-и май от затвора в Юлешму".

– Направо жестоко – възхити се Мартин. Той провери датата на статията. Беше отпреди точно четири години. – Юлешму. Там лежат най-лошите, казва Руар. Онзи там е бил освободен преди няколко дни. Може би разполага с много пари.

– И това го имаме – подсмихна се Андреас.