Том Кристенсен - Драконът

– Имам добра новина. Имаш позволение да го виждаш, сина си.

Йоаким усети ужилване в коремната област. Очакването – това, че той се страхуваше толкова, колкото се и радваше. Хенрик.

– О – възкликна той, – кога?

– Съвсем скоро ще се реши, но ние ще сграбчим шанса веднага щом го получим. След три часа, в дванайсет часа. Наред ли е всичко при теб?

Ние беше всичко, за което Йоаким можеше да мисли, откъде го измъкна това ние ?

– Да, да. В дванайсет? – Той отново погледна часовника. Девет и десет. Покашля се, пробва да прочисти гласа си. – Откъде? Откъде да го взема?

– Пред училището. Днес той свършва рано. И трябва да го върнеш обратно у дома в три часа. Ще го оставиш недалеч от къщата му. Това е договорката. Тя... предпочита да не те вижда.

Анжелика бе дала ясен знак. Бе получил позволение да се среща със сина си.

– Как си? – чу я да казва. – Добре ли си?

– Да, разбира се. – Той отметна завивката и стана. Отново се покашля. – Просто ми дойде изневиделица.

– Тъкмо получих обаждане от нейния адвокат. Ще можеш ли?

– Естествено, че ще мога – потвърди Йоаким и запристъпва към кухнята. Внезапно усети силна болка, която се появи зад слепоочията му. Стомахът му изкъркори.

– Благодаря – промърмори той и приключи разговора.

Йоаким отиде до кухнята и изпи две чаши вода от чешмата. Ръцете му трепереха.

Не беше разказал на Ингер Холмсбю нищо съществено по време на вечерята. Предимно тя беше тази, която говореше. Той забеляза, че беше раздразнена, когато се разделяха. Напълно невъзможно беше тя да е очаквала от него да ѝ се изповяда като разкаял се грешник пред католически свещеник. Но беше възможно тя да бъде използвана. По-късно.

След вечеря бе поел към апартамента на Мортен в Майорстюа [13] Майорстюа или Майорстюен е квартал в западната част на Осло. . Бяха прекарали твърде малко часове на обичайното му място наблизо, в една кафява кръчма. Първо няколко бутилки вино, след това бяха завършили с неизвестен брой чаши коняк и черно като катран кафе, което миришеше на кисело. Йоаким не стигна до леглото преди три часа. Бе извървял пеша целия път до вкъщи с надеждата да остави зад себе си най-лошото. Но нямаше усещането, че е било успешно. Главата го болеше, а стомахът му беше разбъркан. Не беше свикнал на това.

Йоаким замръзваше и се обгърна с ръце, поглеждайки през прозореца. Беше само по боксерки.

Виждат ли ме сега?

Пусна душа в банята. После бързо го спря, когато усети, че съдържанието на стомаха му е на път да излезе навън. Повърна, застанал на колене пред тоалетната чиния, и продължи да повръща многократно, докато вече не остана само слуз. Когато позивите за повръщане най-сетне престанаха, той допълзя до ваната и пусна душа, остави горещата вода да се стича по тялото му, докато седеше приведен напред с глава между коленете и ръце около краката си.

Емоционална реакция, мислеше си той. Това се случва. С изключение на няколко идиотски преживявания на възраст 13-14, никога не му беше ставало лошо от алкохол.

Аз съм изключително уплашен, развълнуван и изнервен само при мисълта че отново ще зърна Хенрик. И не на последно място се страхувам да остана сам с него. Какво ще му кажа, за какво ще си говорим?

Хенрик – мили Боже, какво ли си мисли той за мен?

Само след няколко часа щеше да се случи. Оставаше толкова малко време, за да се приготви.

С пръсти отброи кога за последно се бяха видели. Стигна до девет седмици. Но тогава бяха само няколко кратки минути в залата за посещение в Кроксрюд – под наблюдението на брата на Анжелика.

По повече от един начин той можеше да я разбере, да осъзнае как нещата изглеждаха от нейна гледна точка. Разбира се, че можеше да го направи. Много можеше да се каже за него, но той не беше напълно лишен от инстинкт за самосъхранение, въпреки че Анжелика най-разгорещено би оспорила това. С пътуванията и часовете работа, които положи, докато работеше за "Ханза файненшъл партнърс", тогава едва оставаше достатъчно време в денонощието за семейството му. Най-важният му приоритет беше работата, първо работата и чак след това семейството, ако не се получаваше конфликт с приоритет едно и две – във всеки случай така майка му в отчаянието си по време на развода го бе описала. Три години след като Хенрик се бе появил на бял свят, той се развеждаше – поради единствената причина, заради която един мъж се разделяше със съпругата си. Беше срещнал друга жена. Разводът беше съкрушителен, но преодолим, нещо, което не можеше да се каже за станалото по-късно.