Джеймс Патерсън - Ангелският експеримент

Намирах се в дома на Ела, а трябваше да спася Ейнджъл — ако изобщо беше жива. Зъба и Ръч сигурно вече забиваха игли в малка кукличка копие на Макс. Не бих ги винила.

Рамото и крилото ми напомниха за себе си със самото събуждане — връхлетя ме пронизваща болка, която струеше от тях на експлозивни тласъци. Уф. Веднъж си бях извадила рамото, докато се боричках със Зъба. Заболя ме страшно. Взех да залитам наоколо, притиснала рамо, и се опитвах да сдържа сълзите си. Джеб ме успокои — заговори ми, за да ме разсее, след което в най-неочаквания момент го намести с едно изщракване. Цялата болка изчезна на мига. Той отмести пропитата ми с пот коса от челото ми с усмивка и ми сипа лимонада. А аз си помислих: Така би постъпил един баща. Всъщност се справя по-добре от баща.

Все още усещах липсата на Джеб толкова силно, че при мисълта за него гърлото ми се стягаше.

Внезапно застинах — вратата на стаята се открехваше много, много бавно и тихо.

Бягай! — закрещя умът ми, а пръстите ми се впиха в чаршафите. — Полети!

Кафявите очи на Ела надникнаха иззад вратата, пълни с любопитство и интерес.

— Май е будна.

Появи се и майката й.

— Добро утро, Макс. Гладна ли си? Обичаш ли палачинки?

— И малки наденички за закуска? — добави Ела. — И плодове?

Надявах се, че лигите ми не са потекли наистина по тениската. Кимнах. Двете ми се усмихнаха и излязоха. На леглото имаше дрехи. Моите дънки и чорапите ми бяха изпрани, а до тях се мъдреше бледолилав суичър с нови широки прорези на гърба. Майката на Ела се грижеше за мен също като Джеб. Не знаех как да постъпя и какво да кажа.

Току-виж бих свикнала с този живот.

Газопровода беше убеден, че независимо колко бързо мислеха да ги убият Заличителите, щеше да му се стори цяла вечност.

— Нагоре и навън — прошепна Иги и леко се доближи до него.

Нагоре и навън? Газопровода повдигна вежди. Иги май се шегуваше. Право нагоре?

Тряс! Газопровода подскочи — прозорецът зад него се пръсна и ги засипа със стъкла и трески. През останките му влезе мълчаливо ухилен Заличител.

— Имам изненада за вас — започна първият с мила усмивка. — Хванахме малкото, така че вие не им трябвате живи.

Двамата избухнаха в смях, който напомняше дълбокия тътен на камбани, след което лицата им започнаха да се променят. Газопровода се смръщи, когато се преобразиха в подобия на вълци — муцуните им се издължиха, зъбите им пораснаха и в устите им сякаш изникнаха ножове.

— Е, момчета — едва не замърка другият, — не са ли ви го казвали? Колкото и да бягате, спасение няма.

Лъскавата му черна коса започна да се сгъстява, а по цялата дължина на ръцете му се появи нелепа козина. Той буквално облиза бузи и потри ръце една в друга, сякаш беше заучил движенията на някой лош анимационен герой.

— Готов?

Гласът на Иги беше недоловим, а устните — напълно неподвижни, и Газопровода се зачуди дали изобщо беше казал нещо. Секундите се нижеха учудващо бавно. Отпуснатите до тялото му ръце се свиха в юмруци. Беше готов. Разбира се.

— Тоя изрод е сляп — каза единият Заличител и посочи Иги. — Не се тревожи, малкият, скоро всичко ще приключи заедно с неудобството, което ти причинява слепотата. Жалко, че не са ти сложили от специалните им очи — като моите.

Газопровода го погледна и гърлото му се стегна от отвращение, когато осъзна за какво говори той. Дълбоко в едната очна ябълка на Заличителя се криеше топка от неръждаема стомана. Тя изпускаше червен лазерен лъч, от който изглеждаше сякаш е пълна с кръв. Заличителят се ухили и насочи окото към Газопровода. На ризата му заигра червена точка, която започна да прогаря плата.

Злодеите се разсмяха.

— Избягахте, преди да ти инсталират последните иновации — каза единият. — Ти изгуби.

Как ли не — помисли си Газопровода с отвращение.

— Е, какво ще правим, прасенца? — попита първият Заличител. — Няма ли да се опитате да избягате? Кой знае — може да ви провърви. Поне за кратко.

Ухилен очаквателно, той се приближи.

— На три.

Газопровода отново се поколеба дали беше чул гласа на Иги, или просто си въобразяваше.

— Едно.

Газопровода сви пръстите на краката си вътре в маратонките.

— Две.

Когато Иги извика „Три!“, той скочи нагоре във въздуха и разпери криле с могъщ плясък. Единият Заличител изрева яростно, сграбчи го за крака и го дръпна. Над него Иги проби прогнилия покрив на заслона и излетя в небето. Газопровода се измъкна от хватката на Заличителя, мушна се през разбития покрив и прибра криле, за да успее да мине през дупката. Отвън загуби инерция, кацна тромаво на една паянтова греда и се плъзна встрани. Сграбчи летвите под себе си, но те се откъртиха на мига.