Стивън Кинг - Търси се

Бог веднага откликва на молитвата ѝ. Уверява я, че Пит няма да я обвини, защото майка им сама е стигнала до истината, но Тина не е напълно убедена. Отваря книгата, обаче пак не може да се съсредоточи. Денят сякаш е замрял в предчувствие на нещо страшно.

Мобилният ѝ телефон — подарък за единайсетия ѝ рожден ден — е в стаята ѝ. От евтините е, а не е айфон с хиляда екстри, за какъвто си мечтаеше, но въпреки това е най-ценната ѝ вещ и тя рядко се разделя с него. Обаче този следобед не го носи. Остави го в стаята си и излезе веднага след като написа есемес на Пит. Трябваше да го предупреди, та той да не се върне вкъщи неподготвен, но изтръпваше от страх, че може да ѝ позвъни и да я нахока. Да, след малко ще не ще, ще се изправи лице в лице с него, но тогава майка ѝ ще е с нея. Тя ще обясни на Пит, че Тина не е виновна, и той ще ѝ повярва.

Може би.

Телефонът ѝ, оставен на бюрото в стаята ѝ, започва да вибрира и да се върти. Рингтонът е едно готино парче на „Сноу Патрол“ 36 36 Британска рокгрупа от Шотландия и Северна Ирландия — Б.пр. , но в момента звукът е изключен според училищния правилник. Заради суматохата с повръщането и тревогите по Пит Тина забрави да го включи след часовете, затова и Линда Саубърс, която е на долния етаж, не го чува. Екранчето светва, на него е снимката на Пит. След малко телефонът престава да вибрира. След около трийсет секунди започва отново. И трети път. После окончателно замлъква. Снимката на Пит изчезва от екрана.

Пит невярващо се взира в мобилния си телефон. За първи път Тина не му вдига, което е учудващо, защото часовете вече са свършили.

Да позвъни на майка си тогава… Или не. Не още. Ще му зададе куп въпроси, а времето му е ограничено.

Освен това (макар и да отказва да си го признае) не иска да говори с нея, докато не стане неизбежно.

Влиза в Гугъл и се опитва да намери телефон за връзка с Ходжис. Намира девет души с име Уилям Ходжис в града. Един от тях — К. Уилям Ходжис — има детективско бюро, наречено „Търсачи“ и е най-вероятно този, който му трябва. Обажда се и попада на телефонен секретар. Струва му се, че съобщението продължава цял час, докато най-сетне чува: „Ако ви е нужна незабавна помощ, обадете се на 555-1890.“

Двоуми дали все пак не е по-добре да се обади на майка си, но решава да пробва първо с продиктувания номер. Подтикват го две думи: незабавна помощ .

— Уф! — възкликва Холи, докато вървят към празното бюро насред тясната книжарница. — Каква е тази воня?

— Кръв — отговаря Ходжис. „И гниеща плът“ — си мисли, но не иска да го каже. — Стойте тук. И двамата.

— Въоръжен ли си? — пита Джером.

— Бияча е у мен.

— Само Бияча ли?

Ходжис вдига рамене.

— Тогава идвам с теб.

— И аз! — Холи грабва дебела книга, озаглавена „Дивоцъфтящи цветя и билки в Северна Америка“. Държи я с две ръце, сякаш се кани да цапардоса с нея насекомо.

— Не — търпеливо повтаря Ходжис. — Вие оставате тук. И двамата. И ще се надпреварвате кой по-бързо да набере 911, ако ви наредя.

— Бил… — подхваща Джером.

— Не ми противоречи, младежо. Да не губим време, защото ми се струва, че не разполагаме с много.

— Шесто чувство ли? — пита Холи.

— Може би нещо повече.

Ходжис изважда Бияча от джоба на сакото си (напоследък най-често носи него вместо стария си служебен пистолет) и го хваща над възела. Пристъпва бързо и безшумно към стаичката в дъното, в която вероятно е кабинетът на Андрю Халидей. Вратата е открехната. Той застава малко встрани, почуква и, казвайки си, че в подобни моменти една малка лъжа е простима, извиква:

— Господин Халидей, полиция!

Тишина. Почуква втори път по-силно, пак не получава отговор и блъсва вратата. Вонята става непоносима: кръв, разлагаща се плът и разлят алкохол. И още нещо. Така добре познатият мирис на барут. Сънено жужат мухи. Лампите са включени, сякаш за да осветят като прожектор трупа на пода.

— Господи, половината му глава я няма! — извиква Джером почти в ухото на Ходжис, който се сепва и понечва да замахне с Бияча, но след миг го сваля и си мисли, че пейсмейкърът му е щял да се пръсне. Обръща се и вижда зад себе си двамата, на които нареди да не го следват. Джером затиска с длан устата си. Очите му сякаш ще изскочат от орбитите.

За разлика от него Холи сякаш е спокойна. Притиска до гърдите си „Дивоцъфтящи цветя и билки в Северна Америка“ и внимателно разглежда кървавата каша на килима.

— Да не вземеш да повърнеш — предупреждава тя Джером. — Ще замърсиш местопрестъплението.