Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Чувал си за трите възрасти, нали? — подхвърля Ходжис.

Онзи поклаща глава и се ухилва.

— Младост, средна възраст и „изглеждаш страхотно“.

Пийт гръмко се засмива и пита дали Ходжис знае какво казва блондинката, когато отваря кутия с мюсли. След като получава отрицателен отговор, глуповато се ококорва и възкликва с тънко гласче:

— Ох, какви симпатични семенца за понички!

Ходжис също се засмива гръмогласно, както се очаква от него (въпреки че тъкмо този виц за блондинка не му се струва кой знае колко находчив), и след като приключват с любезностите, двамата се настаняват в сепарето. Веднага довтасва сервитьор (в „Демазио“ няма келнерки, клиентите се обслужват от възрастни мъже с бели престилки, завързани не на кръста, а на хилавите им гърди) и Пийт поръчва кана бира. „Бъд Лайт“, а не „Айвъри Спешъл“. След като им я донасят, налива на двамата и вдига чашата си:

— Наздраве за теб, Били, и за живота след приключване на трудовата кариера.

— Благодаря.

Чукат се и отпиват. Пийт пита какво прави Али, Ходжис го разпитва за сина му и за дъщеря му. Мимоходом споменават съпругите си — и двете бивши (сякаш да докажат един на друг и на себе си, че не се страхуват да говорят за тях), после ги елиминират от разговора. Поръчват си обяд и докато им го донесат, приключват обсъждането на двете внучета на Ходжис и на играта на „Индианците“ от Кливланд. Пийт си е избрал равиоли, Ходжис — спагети с чеснов сос — ястието, което винаги си поръчва тук.

След като омитат половината от порциите си (които са истински калорийни бомби), Хънтли изважда от вътрешния джоб на костюма си сгънат лист хартия и тържествено го слага до чинията на бившия си партньор.

— Това пък какво е? — пита Ходжис.

— Доказателство, че както обикновено интуицията ми действа безотказно. С теб не сме се виждали след кошмарната прощална вечер в „Рейнтрий“ (впрочем след онзи купон махмурлукът ме държа цели три дни) и сме се чували по телефона най-много два пъти, нали така? После изневиделица ме каниш на обяд. Изненадан ли съм? Не. Надушвам ли скрит мотив? Да. Е, да видим дали съм прав.

Ходжис свива рамене:

— Ами, не отричам, че съм любопитен. Въпреки поговорката, че който много знае, бързо остарява.

Посяга към сгънатия лист, обаче Пийт затиска с длан хартията:

— Чакай, чакай! Искам устно потвърждение. Не ми хитрей, Кърмит .

Ходжис въздиша и изброява на пръсти четири неща. Едва след това Хънтли побутва към него бележката. Бил я разгъва и прочита на глас:

— 1. Дейвис 2. Изнасилвач в парка 3. Заложни къщи 4. Убиеца с мерцедеса . — Преструва се на объркан и смутен и мърмори: — Хвана ме натясно, шерифе. Не се обяснявай, ако нямаш желание.

Пиийт казва (този път съвсем сериозно):

— Щях да съм безкрайно разочарован, ако след пенсионирането си престанал да се интересуваш от заплетени случаи. Право да ти кажа, малко се безпокоях за теб.

— Не искам да си пъхам носа във вашата работа — промърморва Ходжис и се постресва от умението си да изрича опашати лъжи.

— Носът ти се удължава, Пинокио.

— Не се шегувам. Интересно ми е само има ли някакво развитие по случая.

— На драго сърце ще те информирам. Да започнем с Доналд Дейвис. Предисторията ти е известна. Той се издъни във всичко, с което се захвана, последната му издънка е „Дейвис — класически автомобили“. Дотолкова е затънал в дългове, че спокойно може да се прекръсти на капитан Немо. И като капак издържа две-три хубавички котенца.

— Бяха три, когато сложих точка на службата си в полицията. — Ходжис отново се захваща с порцията паста. Не го интересуват нито Доналд Дейвис, нито изнасилвачът в градския парк, нито крадецът, който през последните четири години обира заложни къщи и магазини за спиртни напитки — те са само за камуфлаж. Обаче любопитството му надделява.

— На жена му ѝ писва от дълговете и от любовниците му. Изчезва тъкмо когато подготвя документите за развод. Позната до болка история. Дейвис я обявява за изчезнала, в същия ден обявява и фалит. Обикаля телевизиите, дава интервюта и пролива крокодилски сълзи. Знаем, че я е убил, но без труп… — Хънтли свива рамене. — Самият ти присъства на срещите с Даяна Наркомана. — Говори за областната прокурорка.

— Още ли не сте я убедили да повдигне обвинение срещу него?

— Няма труп, няма обвинение. Колегите в Модесто знаеха, че Скот Питърсън е виновен, но му повдигнаха обвинение чак когато откриха телата на жена му и на детето му. Нали помниш този случай?