Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Джером.

Той бавно се обръща. Гледа стреснато.

— Какви сме идиоти — прошепва.

— Обади се на майка си. — Гласът на Ходжис е спокоен, което не му струва никакви усилия, защото е в силен шок. Пред очите си непрекъснато вижда сачмения лагер. И срязания елек. — Обади ѝ се още сега. Кажи ѝ да вземе Барбара и другите момичета и да се омитат.

Джером изважда мобилния от калъфчето на колана си и натиска копчето за бързо избиране. Холи се е втренчила в него, стиснала здраво ръце пред гърдите си; изпохапаните ѝ устни са се отпуснали в гримаса.

Джером почаква, изрича едно проклятие и обяснява:

— Трябва да се махнете оттам, мамо. Прибери момичетата и тръгвайте. Не ми звъни да ме разпитваш, просто тръгвайте . Не тичайте. Просто излезте!

Затваря ѝ и им обяснява това, за което бездруго са се досетили:

— Гласова поща. Звъня много, значи не говори по него и не е изключен. Не разбирам.

— А сестра ти? — пита Ходжис. — Вероятно си носи телефона.

Още не е завършил, а Джером вече е натиснал бързото избиране. Чака, както се струва на Ходжис цял век, макар да става дума за десет-петнайсет секунди. Тогава Джером проговаря:

— Барб! Защо не ми вдигаш, по дяволите? Вие с мама и другите момичета трябва да се махнете оттам! — Затваря. — Нищо не разбирам. Сестра ми винаги носи мобилния си, той буквално се е сраснал с нея и няма как да не е усетила вибра…

— Аки и пики! — въздиша Холи, но не ѝ е достатъчно и добавя за разкош едно „Мамка му!“.

Двамата се обръщат към нея.

— Залата голяма ли е? Какъв е капацитетът ѝ?

Ходжис се опитва да си спомни каквото знае за „Минго“.

— Четири хиляди места. Не помня допускат ли се правостоящи, но го пише в инструкциите за аварийна и противопожарна безопасност.

— А на този концерт са дошли главно момичета. Момичета, които буквално са се сраснали с мобилните си телефони. Повечето бърборят по тях в очакване на шоуто. Или пускат есемеси. — В очите ѝ се чете неподправен ужас. — Линиите са претоварени. Длъжен си да опитваш, Джером. Длъжен си да опитваш, докато не се свържете.

Той кимва вдървено, обаче гледа Ходжис.

— Телефонирай на приятеля си. Онзи, който отговаря за охраната.

— Да, само че не оттук. В колата. — Той пак си поглежда часовника. Седем без десет. — Отиваме в ЦКИ.

Холи притиска юмруци към лицето си.

— Да — изрича тя и Ходжис се улавя, че мисли за думите ѝ, произнесени по-рано: „ Те не могат да го намерят. Ние можем.“

Въпреки желанието си да се изправи в пряк сблъсък с Хартсфийлд — здраво да го стисне за гушата и да гледа как очите му се изцъклят и дъхът му спира — Ходжис се надява, че тя бърка. Защото ако само те тримата имат шанс да попречат на Брейди, може би вече са закъснели.

Този път Джером е зад волана, а Ходжис — отзад. Дванайсетцилиндровият двигател загрява бавно, но щом набира обороти, мерцедесът на Оливия Трилони полита като ракета… и тъй като става дума за живота на майка му и сестра му, момчето също полита: преминава от платно в платно, без да обръща внимание на възмутените клаксони. Ходжис пресмята, че с тази скорост ще стигнат до ЦКИ след двайсет минути. Разбира се, ако не катастрофират.

— Обадете се в отдел „Охрана“ — моли го Холи от предната седалка. — Обадете се, обадете се, обадете се!

Ходжис изважда нокията от джоба на сакото си и нарежда на Джером да поеме по околовръстното.

— Не ми се слушат поучения — сопва се Джером. — По-бързичко се обади на твоя познат.

Само че докато се опитва да намери номера на Кибритлията, проклетият мобилен изписуква и угасва. Кога го зареди за последно? Не си спомня. Както не си спомня номера на служба „Охрана“. Трябваше да го запише в бележника си вместо направо в нокията.

„ Проклета техника “ — помисля си… но кой всъщност е виновен?

— Холи, набери 555-1900 и ми дай телефона си. Моят замина на кино. — Хиляда и деветстотин е централата на полицейското управление. Марло отново ще му каже номера на Уиндъм.

— Добре, какъв е телефонният код тук? Мобилният ми е на…

Тя млъква, когато Джером изпреварва някакъв микробус и поема право срещу един джип в насрещното, като мига с фаровете и крещи:

— Не ми се пречкай!

Джипът се изтегля встрани и мерцедесът профучава на сантиметър от него.

— … кода за Синсинати — довършва Холи. Невъзмутима е като ледена шушулка.

Ходжис ѝ диктува кода, мислейки си, че в случая нейните лекарства биха му подействали добре. Тя набира номера и му подава телефона.