Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Отваряй! — Холи го хваща за раменете и го разтърсва. — Отваряй, отваряй, отваряй!

Джером се подчинява и се показва друга папка. „ Чекмеджета в чекмеджетата “ — помисля си Ходжис. Компютърът не е нищо друго освен викторианско бюро с подвижен капак и безчет тайни отделения.

— Ей, момчета, вижте само! — Холи им посочва един файл. — Свалил е цялата „Готварска книга на анархиста“ от „Битторент“. Това е незаконно!

— Ти пък! — пренебрежително подхвърля Джером и тя забива юмрук в гърба му.

Болката в рамото на Ходжис се усилва. Той пак се качва горе на стълбището и тежко присяда. Помощниците му, приведени над компютър 3, не забелязват, че се е отдръпнал. Той слага ръце на бедрата си („Моите дебели бедра, моите тлъсти бедра“) и започва бавно и дълбоко да диша. Само това липсваше: да получи инфаркт в къща, където е проникнал с взлом, придружаван от непълнолетен и с жена, в чиято глава е пълен хаос. Къща, където на горния етаж лежи мъртва красавица — момичето на масов убиец.

„ Моля ти се, Господи, само да не е инфаркт. Моля ти се. “

Прави още няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Сподавя едно оригване и болката започва да намалява.

Ходжис седи с наведена глава и гледа в процепите между стъпалата. Нещо проблясва на светлината от флуоресцентните лампи. Той се отпуска на колене и пропълзява под стълбището, за да види какво е. В дланта му натежава сачмен лагер от неръждаема стомана, по-голям от тези в Бияча. Ходжис съзира изкривеното си отражение в облата му повърхност и в главата му се избистря една мисъл. Не, не се „избистря“ — по-точно изплува като подутия труп на удавник.

Още по-нататък под стълбището е захвърлен зелен чувал за боклук. Ходжис изпълзява до него, стискайки в юмрук сачмения лагер, и чувства как паяжините, провиснали под стълбището, милват олисяващото му чело. Джером и Холи възбудено спорят, но сега не му е до тях.

Хваща чувала със свободната си ръка и запълзява назад. Капка пот парва окото му и той примигва. Отново сяда на стъпалата.

— Отвори му пощата — казва Холи.

— Голям началник се извъди! — оплаква се Джером.

— Отваряй, отваряй, отваряй!

„ Именно началник “ — помисля си Ходжис и отваря чувала за боклук. Вътре има парчета жица и счупена печатна платка. Те лежат върху някаква дреха в цвят каки, може би риза. Ходжис смита парчетата от жица настрана и изважда дрехата. Не е риза, а туристически елек с множество джобове. Хастарът е срязан на няколко места. Той бърка в един прорез и намира още два сачмени лагера. Това не е туристически елек, вече не. Бил е приспособен за друга цел.

Масово убийство .

Незнайно защо Брейди го е опразнил и изхвърлил. Дали защото се е пренасочил към трудовата борса тази събота? Сигурно. Експлозивите са в колата му, освен ако междувременно не е откраднал друга. Той…

— Не! — изпищява Джером и продължава да вика: — Не! Не, не. ЗА БОГА, НЕ!

— Моля ти се, дано не е това — проплаква Холи. — Дано не е това.

Ходжис захвърля елека и бързо слиза при компютрите, за да види какво е докарало до ужас стажант-Уотсъновците. Става дума за писмо от сайта FanTastic , в което се благодари на господин Брейди Хартсфийлд за поръчката му:

„ Можете незабавно да разпечатате билета си. В залата е забранено влизането с чанти или раници. Благодарим ви, че поръчахте от FanTastic, където най-яките места за най-яките концерти са на един клик разстояние. “

По-надолу пише: РАУНД ХИЪР: ЗАЛА „МИНГО“ ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА НА СРЕДНИЯ ЗАПАД, 3 ЮНИ 2010, 19.00 ЧАСА.

Ходжис затваря очи. „ Значи все пак е шибаният концерт. Допуснахме грешка, което е обяснимо… но не и простимо. Моля ти се, Господи, не му позволявай да проникне вътре. Моля ти се, Господи, направи така, че служителите на Кибритлията да го заловят на входа. “

Това може да се окаже по-голямо зло, тъй като Лари Уиндъм живее с идеята, че си има работа с педофил, а не с луд бомбаджия. Ако той забележи Брейди и се опита да го закопчае с типичната си грубост и припряност…

— Седем без петнайсет е. — Холи показва дигиталния часовник върху екрана на компютър 3. — Възможно е да чака на опашката, но сигурно вече е влязъл.

Ходжис знае, че тя е права. Заради многото деца са започнали да пускат преди шест и половина.

— Джером — казва той.

Младежът не отвръща. Втренчил се е в писмото на екрана, потвърждаващо покупката, и когато полага ръка на рамото му, Ходжис има чувството, че докосва камък.