Саймън Тойн - Sanctus

- Моля да ме извините за нетрадиционното естество на тази мисия - каза той. Огънят го очертаваше с мъглявото си червено сияние. - Но когато ви обясня причината за нея, ще разберете нуждата от подобни предпазни мерки и потайност.

Потупа с пръст свитите си устни.

- Тази част от планината навремето е приютявала гарнизон монаси воини, carmina, червените рицари на Цитаделата, славните предшественици на гилдията, в която служите. Те препускали да изкоренят фалшивите религии, да смажат лъжовните богове, да унищожат еретическите църкви и да освободят заблудените вярващи от греховете им в пречистващите огньове на Инквизицията. Тези кръстоносни походи били известни като tabula rasa, чистата дъска, защото след тях не оставала нито следа от ерес.

Сниши глас и се наведе напред над масата, при което тя изскърца като гредите на стар кораб.

- Carmina не били подчинени на обичайните закони за хората. - Изгледа ги последователно, спираше поглед върху всеки. - Нито на законите на страната, в която се намирали. Защото това били законите на крале и императори, a carmina отговаряли единствено пред Бог. Събрах ви тук, за да подновим святото им дело. Може вече да не ни обсаждат вражески войски, но продължаваме да имаме врагове. И все още се нуждаем от воини.

Плъзна един плик към Корнилиъс.

- Тук вътре са подробностите за това какво трябва да направите и инструкции как можете да излезете от планината. Избрах вас, защото сте силни духом и имате опит да свършите Божията работа. Нека Той ви води, а не земните закони. Подобно на предшествениците ви, трябва да сте целеустремени в изпълнението на дълга си. Заплахата е истинска. Трябва да я елиминирате.

Посочи отсрещната стена, на която бяха подпрени три еднакви платнени торби.

- Вътре ще намерите пари, документи за самоличност и цивилно облекло. Два часа след полунощ ще бъдете посрещнати извън стените на стария град от двама души, които ще ви осигурят транспорт, оръжие и всичко, от което се нуждаете. Както предшествениците ви са използвали наемници, които да им помагат в мисиите, вие трябва да използвате тези хора, за да ви помогнат във вашето поръчение. Но никога не забравяйте, че онова, което вие вършите от любов към Бог, те го вършат от любов към парите. Така че ги използвайте, но не им се доверявайте.

Замълча за момент.

- Не ми е лесно да ви изпратя на подобна мисия. Ако на някой от вас му се случи да падне при изпълнение на дълга си, той ще бъде приет от Бог като благословен воин, подобно на падналите преди вас. Онези, които се върнат, ще бъдат посрещнати с отворени обятия не като членове на гилдията на охраната, каквито сте в момента, а като най-висшите от нас - зелено наметало, sanctus. Може би знаете - добави той, - че вече има две свободни места. Аз обаче бих увеличил бройката, за да има място за всеки от вас, който се покаже достоен. И с издигането до най-висшето ниво на нашето братство вие, разбира се, ще бъдете благословени със свещеното знание за онова, което сега искам от вас да защитите.

Надигна се от мястото си и свали кръста от колана си.

- Имате няколко часа да се преоблечете и да се подготвите за връщане в света. Сега ще ви благословя според традицията на ордена, който съживяваме тази нощ.

Вдигна Тау над главата си и започна да изрича древната бойна благословия, чиито думи бяха древни като планината, в която се молеха. Зад него огънят пращеше, съскаше и хвърляше огромни сенки върху тавана на помещението.

Няколко часа по-късно стената на стария град леко потрепери - ехо от бурята, минаваща над планинските върхове на север. Между два многоетажни паркинга в края на една алея с грохот се вдигна тежък метален капак и разкри тесен отвор, колкото да мине човек. Три сенки се отделиха от мрака подобно на разпилени от вятъра парчета нощ. Тръгнаха по алеята към паркиран микробус с отключена задна врата.

Първите едри дъждовни капки забарабаниха върху тънкия метален покрив на колата и заплющяха по настилката с цвят на кост, докато фигурите се вмъкваха вътре. Вратата се затвори, двигателят изръмжа и се събуди за живот. Фаровете се включиха и осветиха прашния път, а в следващия момент дъждът се изсипа отгоре му.

Микробусът потегли към вътрешния околовръстен път и широкия източен булевард, който щеше да ги отведе чак до летището. Докато обикаляха стария град, дъждът се засили, небето лееше черни сълзи за всичко случило се и за онова, което щеше да се случи. Те се лееха по стените на Цитаделата надолу към белезникавия ров, някога пълен с вода и преплуван от човек, плющяха по тесните калдьръмени улички, където бяха яздели червени рицари, отнасяше цветята и картичките, бележещи мястото, където съвсем неотдавна бе паднал монахът.