Саймън Тойн - Sanctus

„Може би настъпва промяна - помисли Катрин, след като най-сетне извади листа от принтера и се загледа във фотографията на Лив Адамсен, взета от полицейското досие. - Може би пророчеството все пак ще се сбъдне“.

Изключи телевизора и грабна две ябълки на излизане. Летището бе на половин час път с кола. Нямаше представа колко време ще ѝ се наложи да чака там.

Тежката врата се завъртя с писък на ръждясалите панти. Корнилиъс мина през нея и взе горящата факла, която им беше оставена. Държеше я пред себе си, докато вървяха из забравените дълбини на Цитаделата. Брат Йохан беше до него; тъмната коса изобщо не съответстваше на скандинавския му произход, но сините му очи бяха като леда на родината му. Брат Родригес вървеше отзад и се издигаше цяла глава над тях, тънкото му високо тяло нямаше нищо общо с испанските му корени, а златистите му очи гледаха зорко и безизразно, докато вървеше с големи крачки през ниските тунели.

Хрущенето под краката им и пращенето на факлата отекваха около тях, докато историята на планината се надигаше в тъмното да ги посрещне. Тук-там зееха проходи, подобни на замръзнали в скръб уста. Зад тях се виждаха останките от живота, който някога бе царял тук - легла, увиснали под тежестта на влажна слама, разбити пейки, които едва ли можеха да понесат тежестта на духовете, седящи по тях. От време на време се натъкваха на натрошени камъни и бели варовикови жилки проблясваха в мрака подобно на привиденията на онези, които някога бяха вървели тук.

След десетина минути видяха слаба оранжева светлина, примигваща от някакъв вход и бълваща пушек към таван, издълбан по времето, когато хората са били по-дребни. С приближаването си усетиха миризмата на горяща вълна, а студеният въздух мъничко отстъпи пред слабата топлина. Корнилиъс пристъпи в помещение, което някога може би бе играло ролята на кухня. В отсрещния му край до стара кухненска печка клечеше някаква фигура и ръчкаше немощния огън с маша.

- Поздрави, братя - каза игуменът досущ като ханджия, посрещащ дългоочаквани пътници в разгара на виелица. - Моите извинения, това едва ли може да се нарече огън. Боя се, че май съм забравил изкуството как се пали огън. Моля... - И им посочи масата, на която имаше два големи хляба и плодове. - Седнете. Яжте.

Седна при тях и загледа как разчупват мълчаливо хляба, без да вземе за себе си. Наблюдаваше ги внимателно, докато се хранеха, свързваше имената с лицата, които бе видял в досиетата им. Високият - Гилермо Родригес, на двадесет и две. Роден в Бронкс. Някогашно хулиганче и член на банда. В досието имаше поредица арести за палежи, всеки път с все по-сурови наказания. Прекарал половината си живот с наркозависимата си майка, а останалата част в затвори за малолетни. Открил Бог, след като СПИН го направил сирак.

Срещу него седеше Йохан Ларсон. На двадесет и четири. Тъмнокос, синеок и поразително хубав. Роден в горите на Абиско в Северна Швеция в сепаратистка религиозна комуна. След като някакъв шофьор на камион подал сигнал за тревога, полицията открила Йохан да спи до трупа на брат си. Шофьорът случайно забелязал вълк, влачещ човешки крак през пътя. Комуната сложила край на съществуването си чрез самоубийство. Йохан казал на полицаите, че баща му му дал някакви хапчета, които щели да му помогнат „да види Бог“, но той бил ядосан, защото преди това се скарал с брат си, и ги изхвърлил. Изредилите се приемни семейства не успели да вкарат красивото измъчено момче в правия път и Йохан несъмнено вървял към самоунищожението си. Тогава Църквата се заела с него, изпратила го на един от семинарите за рехабилитация в Америка и му дала нова надежда.

Третият беше Корнилиъс Уебстър. На тридесет и четири. Израснал като сирак и постъпил в британската армия веднага щом навършил подходящата възраст. Пенсиониран, след като взводът му изгорял жив пред очите му, когато бронетранспортьорът им бил улучен от гранатомет. Белезите по лицето му, подобни на капчици восък и каращи брадата му да расте на кичури, бяха знак за тази трагедия. В деня, в който напуснал армията, сменил институционализирания живот на войник с институционализирания живот на монах. Сега неговото семейство бе Цитаделата, както и за всички останали.

Игуменът си помисли и за различните им умения във връзка с мисията, която щеше да им възложи - Корнилиъс със своята възраст и авторитет; Йохан с разсейващия си външен вид и безупречния английски, същинска стръв за женска рибка; Родригес с американския си паспорт и познаване на улиците. В миналото и на тримата имаше насилие и пламенен копнеж да се докажат пред Бог. Изчака ги да свършат с храната, преди да заговори отново.