Саймън Тойн - Ключът

Замахна надясно с окованите си в белезници ръце и изби опрения в гърба му електрошоков пистолет. Едновременно с това вдигна крак, приклещи ръката на надзирателя в джоба си и се отблъсна рязко от стената, като използва издатината за опорна точка. Когато се изправи, обхвана с ръце идеално позиционираната за целта глава на полицая и я стисна с всички сили в мига, в който електрошоковият пистолет изстреля заряда си.

Дясната ръка на Гейбриъл, присвита здраво около врата на полицая, изтръпна от петдесетте хиляди волта, преминали през нея. Той усети как хватката му отслабва и притисна по-силно с незасегнатата си лява ръка, обра луфта с окованите си в белезници китки и дръпна с всичка сила. Двамата паднаха назад и се блъснаха в стената. Ударът заби електродите още по- дълбоко в ръката на Гейбриъл, лявата му ръка също омекна. Надзирателят извърна глава, усетил, че натискът върху врата му отслабва. Още миг и щеше да се измъкне.

Гейбриъл се отпусна с цялата си тежест. Двамата паднаха на пода, като основната част от удара пое именно полицаят, а електродите се откачиха от плътта на Гейбриъл. Щом електрическото напрежение, изпиващо до момента силите му, изчезна, Гейбриъл стисна здраво с две ръце и притисна дебелия врат на надзирателя. Претърколи се вдясно и прехвърли тежестта на тялото си върху своя противник точно в мига, в който електрошоковият пистолет изстреля нов заряд. Това вече нямаше никакво значение. Ръката на Гейбриъл бе притиснала полицая там, където трябваше, и един нов заряд би я превърнал в мъртва тежест, която да притисне още по-силно врата на надзирателя.

Човешкият врат има три особено уязвими точки, притискането на които може да доведе до задушаване: каротидната артерия, югуларната вена и трахеята. И трите пренасят кислород в организма. Ако достъпът му по една от тях бъде прекъснат - макар и за кратко, - това води до кислороден глад и постепенна загуба на съзнание. Ако бъдат притиснати и трите, това се случва за секунди.

Полицаят ускори събитията, като започна трескаво да мушка електрошоковия пистолет на различни места по тялото на Гейбриъл, без по този начин да постигне нищо, освен да изгори и малкото кислород в белите си дробове. Гейбриъл обаче не отпусна хватката си и устоя на електрошоковата буря, като прехвърляше натиска от едната на другата ръка в зависимост от това коя бе по-силна в дадения момент. Скоро надзирателят престана да мърда и електрошоковият пистолет изтрака на пода. Гейбриъл погледна към великана, за да е сигурен, че пистолетът е паднал на място, където онзи не е в състояние да го достигне. Лицето му излъчваше неземно спокойствие, а огромните му ръце, оковани в белезници, бяха събрани и вдигнати като за молитва.

- И какво възнамеряваш да направиш сега? - попита той с учудващо тих и нежен глас. - Какви са твоите на-ме-ре-ния ? Надяваш се да излезеш под гаранция преди този да се събуди?

Гейбриъл не му обърна внимание. Почувства кръвта отново да пулсира в пръстите му, но това означаваше и още нещо: че кръвта на надзирателя скоро ще достави кислород до изпадналия му в кислороден глад мозък. Не разполагаше с много време. Грабна ключовете от колана на полицая, откри ключето за белезниците и го пъхна в ключалката. Когато свали белезниците, изпита едновременно облекчение и болка. Разтри китките си, за да стимулира кръвообращението им, и се захвана да съблича надзирателя.

- По момчета ли си падаш? - попита присмехулно тихият глас зад гърба му.

Гейбриъл свали ризата на надзирателя и я облече върху своята.

- Падам си по свободата - отвърна, закопча я и повтори упражнението с панталоните на полицая. Нахлузи ги без проблем върху затворническите, но се оказаха прекалено широки в кръста и прекалено къси. Смъкна ги по-ниско върху талията си и пристегна колана в мига, в който надзирателят помръдна. Гейбриъл го улови под мишниците и го прекърколи към решетката, като внимаваше да стои извън обсега на гиганта. Вдигна белезниците от земята и щракна едната гривна около китката на полицая, а другата около една от пръчките на решетката. В този миг надзирателят отвори очи, фокусира погледа си върху Гейбриъл и се хвърли към него. Гейбриъл отскочи назад, а белезниците изтракаха силно в решетката и дръпнаха надзирателя рязко назад. Полицаят се обърна, за да види какво го е задържало, после отмести поглед към Гейбриъл точно навреме, за да поеме цялата струя сълзотворен газ, насочена към лицето му. От гърлото му излезе приглушен стон и той се строполи на пода, като едва смогваше да си поеме дъх и търкаше парещите си очи със свободната си ръка.