Джон Мар - Единадесетата чума

Всички тези блестящи умове се бяха посветили на единствената задача да събират вируси — странните, смъртоносните и особено новите. И сега, след като много от воините бяха напуснали битката, Брин се оказваше почти съвсем сам в търсенето на вируса, който щеше да засенчи HIV и ебола. И макар че даваше всичко от себе си за тази цел, той се молеше на Господ никога да не го открие. Молеше се да не се е натъкнал на него в Ла Хоя.

Когато видя луксозния си апартамент, Джак изпита угризение, че се е съгласил да се откаже от обичайните си задължения и е дошъл в Калифорния по искане на богати и влиятелни хора с болно дете. Само едно болно дете — докато по света имаше милиарди, чиито родители не можеха да си позволят дори лекар, а още по-малко консултант. Но случаят на Джоуи Сейнт Джон бе много странен и именно затова той незабавно го беше включил в ПроМЕД.

Прекалено уморен, за да спи, той си наля пълна чаша двайсетгодишен скоч от бара. После седна до телефона, за да остави на Миа по-топло съобщение от предишното, така че когато на сутринта тя пристигне от града в провинциалния им дом, да я очаква нещо приятно.

Телефонът иззвъня пет пъти, но вместо собствения си записан глас Джак чу сънения глас на Миа.

— Доктор Харт.

За миг Брин си помисли да затвори, за да не безпокои почивката й, но искаше — не, изпитваше неустоима потребност — да я чуе сега.

— Аз съм, Миа. Извинявай, мислех, че още си в града, и исках да ти оставя съобщение.

— Джак. — Тя замълча. Очевидно поглеждаше към часовника на нощното шкафче. — Сега е полунощ. Къде си? — Жена му бавно се разсънваше. — Всичко наред ли е?

Той отпи голяма глътка скоч.

— Не, не е, но аз съм добре, не се тревожи. В Сан Диего съм. Повикаха ме за консултация на дете с много озадачаваща и ужасяваща болест.

— Ти какво смяташ, че е? — Можеше да е сънена, но винаги си оставаше професионалистка.

— Не сега, скъпа, късно е — отвърна Джак. — Не съм имал по-странен случай! Утре сутрин би трябвало да научим повече. Моля се само момчето да е живо дотогава.

— Колко време мислиш, че ще имат нужда от теб? — Той долови в гласа й раздразнени нотки.

— Нямам представа. Виж, мила, наистина съжалявам, че трябваше да замина толкова ненадейно.

— О, Джак, всичко е наред. — Сега усети примирението, което го ужасяваше.

— Благодаря за разбирането — каза Брин, макар да знаеше, че Миа не го разбира напълно. — Целувам те, миличка, и съжалявам, че те събудих. Ще ти позвъня утре, когато имам по-добра представа с какво си имаме работа.

— Почакай, Джак! Не затваряй още. Твоята някогашна любов Вики Уейд просто умира да разговаря с теб.

— За бога, Миа, това е стара история!

— Няма значение. Когато си дойдох, в телефонния секретар имаше поне шест съобщения от нея. Гласът й звучеше почти истерично. Когато позвъни за седми път, й казах, че може да се свърже с теб чрез ПроМЕД. Надявам се да нямаш нищо против.

— Естествено, благодаря.

— Това означава ли, че ще се появиш в „Гореща линия“? — В крайна сметка Вики Уейд бе главен кореспондент на телевизионния си канал. — Защото, ако тя работи по проблема, ще започна да ревнувам…

— Съмнявам се. Дрю каза, че звъняла за някакъв нов вирус, с който се занимавала. Кой знае? Но, господи, Миа, нямаш абсолютно никаква причина за ревност!

— Само защото е суперизвестна, суперблестяща, супер връзкарка и те е гонила години наред ли? Имаш право — засмя се тя, — трябва да изпадна в параноя.

— Стига — подсмихна се Брин. — Знаеш колко много те обичам.

— Зная, зная. Просто започвам да забравям как изглеждаш.

— Скъпа, мисля, че няма да се забавя тук много и после ще можем да останем заедно известно време, да си готвим, да пием шампанско и да се любим пред камината дни наред…

— От твоята уста в божиите уши.

— Точно така. А сега заспивай и не забравяй, че си моята единствена и голяма любов.

— Е, щом казваш, ще започна да събирам дърва за огъня веднага щом затворим.

— Почакай да се съмне. Обичам те, Миа — прошепна той.

— Лека нощ, Джак — отвърна тя и затвори.

Брин потуши нов пристъп на угризения с глътка уиски и се загледа в пространството, като се чудеше дали заради спасяването на човечеството си струва да разбие брака си. После отново насочи вниманието си към критичното състояние на Джоуи Сейнт Джон — и угризенията отстъпиха мястото си на страх.

Четвъртък, 18 юни

Сан Диего

05:50 ч.

Джак Брин пресече фоайето на болницата „Сейнт Рош“, качи се до втория етаж и тръгна по коридора към лабораторията по патология. Надяваше се, че Джоуи е жив, но имаше ужасно предчувствие за резултатите от биопсията.