Джон Мар - Единадесетата чума

— СЗО. — Миа погледна визитката, която й бе дал. — От Женева. Никога не съм ходила там. Красиво ли е? — Дълбокият й глас го хипнотизираше. — Чувала съм за фонтаните…

Без да се замисля, Брин й предложи екскурзия до Женева след края на конференцията. Тя прие. И все пак щяха да минат почти четири години преди да се оженят. В някоя от онези нощи толкова далеч от Ню Йорк Брин спеше и с други жени. Но между двамата се роди взаимно доверие и постоянно поддържаха връзка: разходите за самолетни билети и телефонните сметки бяха астрономически. Накрая заминаха за Алпите, където се венчаха. Оттогава бяха изтекли пет години.

Имаше моменти — и Джак отлично го съзнаваше — в които Миа чувстваше, че да е омъжена за него е истинско предизвикателство. Не заради разликата в годините им, факт, който не безпокоеше нито нея, нито него. Тя винаги бе разсъждавала зряло за възрастта си, а Брин се поддържаше във форма и имаше безкрайната жизненост и свободен дух на двайсет и пет годишен. Миа знаеше, че я обича, знаеше го с абсолютна сигурност, знаеше, че винаги може да разчита на него, знаеше, че споделя живота й с медицината. Доктор Харт знаеше също, че професията им ще отнема огромна част от времето им — време, от което едва ли щяха да се откажат.

Ранното й постъпване в медицинския факултет й беше създало много проблеми. За да се защити, тя си бе изградила желязна професионална самоличност, която, макар и не сто процента действителна, беше достатъчно убедителна. Странно, той бе единственият, видял истинското й лице — при това още при първата им среща.

Всеотдайна лекарка, Миа завърши тригодишна специализация по инфекциозни болести в нюйоркския медицински колеж, защити дисертация по обществено здравеопазване в Харвард и беше назначена за главен епидемиолог в здравния отдел на нюйоркската община. Открила, че красотата не е недостатък като в университета, само след две години тя получи повишение и стана първи заместник-началник на отдел. Мнозина от приятелите и колегите й останаха поразени от светкавичното й издигане в бюрократичната йерархия, но в момента, в който тя вече бе овладяла способността да очарова пресата и да се справя с нюйоркските висши чиновници, се разрази поредица от епидемии. Когато през 1993-та в Индия избухна чума, някои хора поискаха закриването на международното летище. Харт реши проблема като предложи на кмета всички пътници от Индия да бъдат поставяни под карантина. Справи се и с епидемията на легионелоза в една уестсайдска болница и на циклоспора, причинена от вносни малини, а малко по-късно посочи изпражненията на гълъбите като източник на епидемията на E. coli в Гринидж Вилидж.

Харт поиска налагане на вето над възстановяването на исторически ийстривърски фонтан, защото разпръскването на речна вода във въздуха можеше да се окаже прекалено опасно и — след като организира шумна кампания в медиите, достигнала кулминацията си със статията „ТИФ, РАЗПРОСТРАНЯВАН ПО ВЪЗДУХА?“ във „Вилидж Войс“ — накрая одобри плана единствено при условие, че бъде включена система за хлориране. След години на забрава фонтанът беше възстановен и през есента щеше да бъде тържествено открит.

Джак Брин беше женен за изключително влиятелна жена, Миа Харт — за изключително влиятелен мъж. Двамата се обичаха и се желаеха с неугасваща страст, но кариерите им бяха напреднали още преди да се срещнат и работата не им позволяваше да прекарват заедно достатъчно време. Те постоянно се нуждаеха един от друг, но трябваше да се задоволят с брак от разстояние. Освен че през седмицата живееха отделно, пътуванията през уикендите също се превърнаха в обичайна част от живота им. Бяха се научили да четат и работят в движение, защото знаеха, че така спасяват безброй човешки животи не от алчност или за слава.

Брин дори не можеше да пресметне колко милиони хора са изложени на риск, но ясно виждаше опасността, Миа също. Постоянно се появяваха нови вируси: марбург, сабиа, HTLV-I и II, болестта луда крава, борнавируси. Беше се сблъсквал с тях на собствената им територия: през шейсетте години бе провел полеви изследвания в Боливия, по-късно в Судан, Тайланд, Камбоджа, Китай и през 1992 година на езеро Байкал в източна Русия.

Оттогава постоянно пътуваше между Женева, Лондон и Ню Йорк. През годините беше проследявал екзотични форми на живот и бе участвал в кръстоносния поход заедно с някои от най-великите вирусни рицари — Джонсън, Фрейзър, Уудол и Маккормик. Някои се бяха пенсионирали, като стария му приятел Карл Рейдър, докато други все още работеха в СЗО — Ян де Ройтерс в Амстердам, Мат Лиан в Шанхай. След чистката на Рейгъновата администрация в Центровете за контрол на заболеваемостта някои изключително способни хора се бяха оказали на улицата и бяха изчезнали, като Франк Бишоп и Тед Камерон. А други, много други бяха умрели, след като се бяха заразили с болестите, които изследваха.