Бе летял с частни самолети много преди да го повика семейство Сейнт Джон, беше спал както в президентски дворци, така и в жалки селски болници. Обучаваше лекари по цялото земно кълбо, само за да види мечтите им и самите тях погубени от безсмислени геноцидни войни. По онова време се посвещаваше изцяло на работата и семейството не означаваше много за него.
Внезапно на трийсетгодишна възраст се влюби и се ожени за изящната си русокоса лабораторна асистентка Лайл Баркли. Двамата отлично се сработваха и това го убеди, че могат да живеят заедно. Оказа се точно така. Светлите първи дни на брака им изобилстваха с работа и удоволствия. Дори вече мислеха за деца, когато Лайл бе блъсната от автомобил при пресичане на кръстовище. За Джак слънцето като че ли завинаги угасна. Отначало се уединяваше и криеше мъката си, отново отдавайки цялото си време на науката.
После, след продължителен и болезнен период на пречистване, се случиха четири щастливи събития. Първото, което го прати в Америка и го откъсна от лошите спомени, беше предложение от шефа на здравния отдел на щата Ню Йорк за работа като главен вирусолог в престижната щатска лаборатория по заболявания, предавани от животни. Кабинетът и работните му помещения се намираха на петнайсетина километра западно от Олбъни — комплекс от сглобяеми едноетажни сгради, свързани с покрити галерии, които водеха към стара фермерска къща със здрав каменен комин, целият обвит в бръшлян. На запад се разкриваше прекрасна гледка към планината Адирондак.
Лабораторията беше всичко друго, но не и спокойно място. В нея имаше изолационни помещения, използвани от здравния отдел на Щата за хоспитализиране и диагностициране на различни „горещи“ заразни агенти: бяс, хантавируси и други смъртоносни микроорганизми, пренасяни от насекоми.
Вторият дар на съдбата бе Дрю Лорънс. Като по-млад той беше работил като лаборант в нюйоркския медицински колеж при доктор Айлийн Халси, широко известна като „царицата на фекалиите“ и най-добър паразитолог в Америка. Халси години наред бе напътствала Дрю. След смъртта й той реши да потърси работа в друг град и грижливо избра най-добрата лаборатория в щата Ню Йорк няколко години преди пристигането на Брин.
Двамата работеха рамо до рамо като равни. Лорънс вече имаше също толкова познания по епидемиология и вирусология, колкото и по паразитология след обучението си при Халси.
Третата удивителна възможност, споходила Джак Брин, беше ПроМЕД. Като неин ръководител, той следеше постъпващите съобщения за спешни случаи и ги проверяваше. Възхищаваше се на системата не само защото позволяваше почти мигновена размяна на информация за новопоявяващи се болести, но и защото не бе обременена с досадния държавен контрол. Именно Брин измисли думата „бюрократопатология“ за болестта, предизвикана по-скоро от намесата на държавни чиновници, отколкото от микроби. Добрите намерения наистина прокарваха пътя към ада, мрачно си помисли Джак. Епидемии, глад, граждански войни и много други неща — той ги виждаше всеки ден.
От всички лекари и учени, свързани в системата по целия свят, Брин пръв четеше „Списъка на ужасите“, както сам го наричаше. Той го редактираше, понякога късно вечер, седнал пред домашния си компютър. В резултат често се налагаше да вдига тревога за поредната криза. Дори Миа, жената, която щеше да му стане съпруга, лекарка и отзивчиво човешко същество, се дразнеше от безкрайните болести и веднъж го нарече Йеремия, пророк на мрака.
Тя беше четвъртото чудо. Случи се в края на осемдесетте години, когато Джак вече си мислеше, че никога повече няма да се влюби, на конференция на СЗО в Париж. Там чу нейна лекция, която впечатли публиката и най-вече него с разкриването и документирането на поредната смъртоносна зараза, странен паразит, наречен криптоспоридиум, довел до смъртта на много нюйоркчани.
В мига, в който видя тази уверена, находчива, интелигентна и красива брюнетка зад катедрата, тя го плени, дори го уплаши. След края на заседанието той плахо отиде при нея, за да изрази възхищението си. Тя се усмихна, взе ръката му в топлата си, силна длан и срещна погледа му.
Какъв поглед! Чистите й небесносини очи го бяха омаяли завинаги. Миа забеляза силата на присъствието му и вродената му нежност, а Джак видя как от шията й се надига руменина, която заля бузите й и лицето й засия на фона на лъскавата й гарвановочерна коса.
Тя запристъпва от крак на крак. Той сведе очи и забеляза колко е гъвкава, колко изящно движи всеки от своите сто шейсет и седем сантиметра и как тялото й се подчертава от шития по поръчка син делови костюм — сякаш втора кожа, която всеки момент щеше да падне. Дали беше танцьорка, или скиорка?
Читать дальше