Джон Мар - Единадесетата чума

Джак Брин,

Моля да дойдете в района на Луисвил, за да помогнете за проучването на епидемията по конете, за която беше съобщено в ПроМЕД. Ще уредим пътуването Ви. Благодаря за помощта Ви. Виктория Уейд Ви праща горещи поздрави.

— Вики, Вики! — Брин се подсмихна. — Винаги в търсене на горещата новина!

— Какво правите, доктор Брин? Със съпруга ми не сме ви повикали тук, за да си играете на компютърни игри!

Джак едва не подскочи, когато чу зад себе си гласа на Елинор Сейнт Джон. Той се обърна и я погледна смутено.

Изписалият се на лицето й гняв вече се заместваше с мъка.

— Извинете, доктор Брин — каза тя. — Забележката ми беше излишна…

— Не, не, госпожо. — Той се изправи и извинително махна с ръка. — Съзнавам, че не съм ви помогнал много — засега, но ако седнете, бих искал да ви покажа какво правя. Имам доброто предчувствие, че можем да го използваме, за да помогнем на Джоуи.

— Доктор Катрини каза, че можем да разчитаме на вас. Увериха ни, че сте най-добрият.

— Не, не съм по-добър от всеки друг сериозен учен. Ползвам се с това име само защото ме подкрепят много всеотдайни хора. Аз съм също толкова добър, колкото мъжете и жените, които сътрудничат на ПроМЕД.

Брин й придърпа стол, после й обясни, че чрез ПроМЕД само за минути получава достъп до хиляди лекари в целия свят.

— С пълна дискретност — продължи той — мога да им разкажа всичко за случая на Джоуи. Стотици специалисти ще ни помогнат с нови идеи, дори с диагноза, госпожо Сейнт Джон.

— Наричайте ме Елинор. В това ужасно положение официалността ми се струва абсолютно ненужна.

— Съгласен съм, но само ако вие ме наричате Джак — усмихна се вирусологът.

— Договорихме се. — Тя също едва не се усмихна. — Е, Джак, как можете да направите всичко това с тази малка машинка? — Елинор Сейнт Джон все още не бе убедена.

— На първо място, Елинор — започна Брин, — както вече ви казах, през целия полет проучвах данните за състоянието на Джоуи, които доктор Катрини ми прати в Ню Йорк. Сега ги прехвърлих в един файл. Прегледах всичко — лабораторните, рентгеновите, скенерните и магнитнорезонансните резултати. Тази вечер и утре сутрин ще добавя най-новата информация от лабораторията на „Сейнт Рош“. Вижте.

Той й показа файловете с всички данни за болестта на Джоуи.

— Така че с ваше разрешение съм готов да кача случая в ПроМЕД и да поискам помощ от всички възможни места.

Лицето й просия от тази перспектива.

— Разбира се. Само побързайте!

След като придружи молбата с иконката за спешност, Брин посочи екрана.

— След минути специалисти от над сто и четирийсет страни ще се заемат със случая на Джоуи. Други вирусолози като мен, някои от най-добрите епидемиолози, експерти по заразни болести, микробиолози, ентомолози, ветеринари…

Той набра последните командни кодове, които освобождаваха целия информационен поток, и едва после забеляза, че Елинор се е вцепенила от страх.

— Елинор! Елинор! Какво има? — попита Джак.

— Ветеринари — монотонно повтори тя. — Каза „ветеринари“, нали? — И когато Брин кимна, тя буквално се разтрепери. — Ветеринари. О, господи. Зоопаркът! Ами ако наистина е от зоопарка?

Докато Брин работеше с лаптопа, а Елинор го наблюдаваше, Катрини им донесе вода с лед. Тя му благодари и отпи голяма глътка. Фактът, че ученият пращаше данните за Джоуи по компютърната мрежа, й подейства успокоително и напрежението в стаята започна да се разсейва. Макдоналд енергично успокояваше Джоузеф Сейнт Джон, който скоро се приближи и постави ръка на рамото на жена си.

— Мога ли да помогна с нещо? — попита Брин той.

— Не, засега това е всичко. — Когато вирусологът се изправи, Сейнт Джон стисна ръката му.

Брин и Катрини разбираха твърдостта на родителите. Щом научиха какво са направили и какво продължават да правят за детето им лекарите, тази твърдост най-после се бе превърнала в доверие.

— Ако нямате нищо против да ви оставя — каза Брин, — бих искал незабавно да ида в болницата, за да видя Джоуи лично.

— Разбира се, доктор Брин. — Госпожа Сейнт Джон протегна ръка към телефона.

— Ще съм ви извънредно признателен, ако някой ме закара дотам — призна ученият. — Не съм подготвен да шофирам по тукашните магистрали.

— Естествено. — Катрини взе куфарчето и ключовете си. — Аз ще ви закарам.

— В такъв случай ще пратя лимузината да ви върне, доктор Брин — настоя Елинор Сейнт Джон. — Багажът ви вече е в апартамента ви. — Забелязал, че тя отново вкопчва ръце една в друга, Джак разбра, че няма смисъл да възразява.