Джон Мар - Единадесетата чума

— Това ще е нещо ново, Дрю. Каквото и да открие Тъкър. Той отлично го разбира и щом проблемът го е смутил, надявам се, че ще получим малко помощ от нашите приятели.

Съвсем малко специалисти имаха възможност да си сътрудничат помежду си. ПроМЕД представляваше първият форум за размяна на информация между експерти, ветеринари, лекари, биолози, ентомолози и учени, занимаващи се с инфекциозни болести.

Брин се зачуди колко време ще мине, докато получат първия отговор и докато конете престанат да умират. Други членове на ПроМЕД скоро щяха да започнат да му пращат предположенията си и едно от тях щеше да се окаже ключът.

— Ти можеш да се надяваш, Джак — кисело отвърна Лорънс. — Аз обаче ще се моля.

— Добре, Дрю, аз също. Виж, наистина трябва да свършвам. Благодаря, че използва пейджъра. Доскоро. Извинявай, че те задържах толкова до късно.

— Не, Джак, почакай. Страхувам се, че запазих най-лошото за накрая. Просто влез в ПроМЕД. Вече пуснах съобщението. Най-добре да го погледнеш.

— Ще се включа веднага.

— Чудесно.

— Лека нощ, Дрю. — Той затвори мобилния телефон и взе лаптопа си.

Разговорът с Брин остави Дрю Лорънс ужасно обезпокоен. Нетърпението и разсеяността на Джак бяха очевидни и той изобщо не беше споменал за случая с момчето на Сейнт Джон, което не вещаеше нищо добро. Дрю познаваше приятеля си също толкова, колкото и самия себе си, и винаги разбираше, когато нещо не е наред.

Едър и як афроамериканец с вроден артрит на лявото бедро, набожен баптист, Лорънс винаги бе приемал недъга си като божествено предизвикателство и на четиринайсетгодишна възраст се беше заклел да не позволи на хроничната болест да го направи непълноценен. И още тогава бе решил да успее в живота. Спортът, разбира се, автоматично отпадаше и той избра науката.

Дългогодишен жител на Харлем, Дрю се колебаеше да се премести със семейството си в Олбъни, когато лабораторията на щатския отдел по здравеопазване в Уъдзуърт му направи неустоимо предложение. Жена му Илис напусна работа, макар че активно участваше в социалното движение на чернокожите и помагаше за възстановяването на красивата стара баптистка черква на две преки от сградата на щатския парламент. Синът му Али учеше в юридическия факултет на нюйоркския университет. Въпреки хроничното заболяване и куцането, Дрю Лорънс се смяташе за голям късметлия.

Тези мисли се въртяха в главата му, когато малко по-късно изключи компютъра си, съблече лабораторната си престилка, отвори бележника си и драсна ченгелче до съобщенията на Виктория Уейд. Нямаше навик да се бърка в чуждите работи, но знаеше достатъчно за връзката на репортерката с Джак Брин, както и за нестабилното състояние на брака му, за да се тревожи, че Уейд, изглежда, се завръща на сцената.

— По дяволите! — Това беше най-грубият израз в речника му и изречени от този внимателен човек, двете думи имаха огромна сила. — По дяволите! — Той обърна на нова страница, записа си бележка за пчелите и я подчерта. Ужасно му се искаше да разкаже на Брин за съобщението на онова хлапе Бъргър. Приятелят му щеше да се заинтригува.

Джак не искаше да кара семейство Сейнт Джон да го чака, но след разговора с Дрю трябваше да влезе в ПроМЕД и да прочете двете нови съобщения.

Първото идваше от стария му приятел Карлос Гарсия, който работеше в СЗО в Женева. Докато четеше, очите му се разшириха. През по-голямата част от полета беше проучвал данните за състоянието на Джоуи Сейнт Джон и бе пропуснал не само инцидентите с конете. Онова, което ставаше в момента в Колумбия, беше много по-ужасно. Гарсия съобщаваше за епидемия. Колумбийските лекари лекували хиляди болни селяни. Брин бързо плъзна поглед по информацията.

Джак, моля те, пусни следния текст в ПроМЕД: Ла Гуахира, Колумбия.

250 хил. души са изложени на растящата епидемия от тропическа треска, вече усложнена от хеморагична треска и шоков синдром. Епидемията е извън контрол… болниците са препълнени… През последната седмица са починали поне 13 хил. души… Неизвестен, но огромен брой жертви сред местното население, главно сред децата… Районите на размножаване на комарите все още не са определени… Болестта ще се разпространи до Карибите… Отчаяно е необходима помощ…

„О, не — помисли си Брин, — не може да са се заразили толкова много хора.“ Защо не му бяха повярвали? Господ да им е на помощ на бедните колумбийци… Той поклати глава. Дрю го бе потърсил с основание.

Той бе предрекъл това развитие на събитията преди две години, когато беше посетил района. Тогава все още наивно вярваше, че бизнесът в Америка се вълнува от Третия свят и наистина смяташе, че въгледобивната компания ще се вслуша в съвета му и няма да построи пътя с „канавки“ от двете страни. Но те го бяха направили — стотици километри идеално място за развъждане на комари. И ето че тази епидемия се дължеше на разпространявани от комари вируси: засега хеморагична треска, която най-вероятно щеше да бъде последвана от жълта треска. Чувстваше се ужасно, че се е оказал прав на такава цена. Второто съобщение гласеше: