Джон Мар - Единадесетата чума

— Хайде, Дрю, и преди сме имали такива случаи.

— Да, но този е по-странен.

— Извинявай, но трябва да привършвам. Налага се да се върна при родителите.

— Наистина трябва да прочетеш съобщението от Кентъки — става дума за масово измиране на коне. Причината не е известна. Телефонира някой си доктор Инък Тъкър. Според него можело да е някакъв вид бяс. Иска да разговаря с теб. Познаваш ли го?

— Тъкър е един от най-опитните ветеринари от старата школа в Америка, Дрю. През седемдесетте беше заместник-министър на здравеопазването и има трудове за болестите, предавани от животни на хора.

— Заместник-министър?

— Да — мрачно отвърна Брин. — После, когато на власт дойде Рейгън, изчезна в частния сектор, също като много от най-добрите хора в Центровете за контрол на заболеваемостта. Щом ни се обажда, наистина трябва да е нещо необичайно.

Уважението му към ветеринаря бе оправдано. Той беше всепризнат специалист по странните болести, пренасяни от животни и понякога заразяващи хора.

— Доктор Тъкър е пратил и плик с надпис „Лично“ и с обратен адрес в Луисвил.

— При теб ли е? Добре, отвори го да видим какво е.

Брин чу шумоленето от разкъсана хартия и след секунда Лорънс му каза:

— Копия от четири статии за конете в стари списания. Тъкър е написал бележка само с няколко думи: „За ваше сведение“. Прати ни също имейл, озаглавен „Спешно за ПроМЕД“.

— За какво се отнася? От часове не съм имал възможност да включа лаптопа си.

— Изглежда, през последните три седмици в шест различни конюшни са умрели седемнайсет състезателни коня. Тъкър моли за съвет. През последните два дни е загубил шест коня. Пише, че е смъртоносна болест без диагноза и сигурно лечение. Местните обявили епидемия.

— Звучи сериозно — отвърна Брин.

— А, между другото — продължи Дрю, — ПроМЕД му препоръчала твоята стара приятелка, онази агресивна телевизионна репортерка Виктория Уейд и тя те търси. — В гласа му ясно се долавяше неодобрение. — Много пъти.

— Вики Уейд. — Брин се опита да не издава привързаността си към нея. — Какво прави там?

— Според нея е поредната измама със застраховки като убийствата на коне в Кънектикът отпреди няколко години. Явно са я пратили да проучи историята. Изглежда, конете не могат да се хранят…

Брин се помъчи да се съсредоточи върху думите на Дрю, но споменът за прелестното лице на Вики Уейд го разсейваше. Не се бяха виждали от години, но той си представяше усмивката й, устните й, излъчването й, сякаш са минали само дни. Никога нямаше да забрави близостта им и колко малко им бе оставало до пълното щастие, и винаги щеше да съжалява за раздялата им. Любовта му към Вики много се различаваше от чувствата, които изпитваше към жена си Миа Харт, и тази разлика не преставаше да го поразява. Но Вики? Нима не си бе мислил, че отново ще се върне в живота му?

— Някакви идеи? — попита той, като се насили отново да се концентрира върху проблема. — Какво е открил Тъкър?

— Не е много. Единият от трите подложени на аутопсия коня имал доброкачествен израстък в основата на хранопровода, другият — изтъняване на стомашната стена, а третият миаза — инфекция от ларви на мухи в гънките на стомаха. Нищо, което да обяснява смъртта.

— Ами патологичните данни? — Можеше да чуе как Дрю прелиства страниците.

— Мозъчните проби все още са в процес на анализ. В други райони на Средния запад има аналогични случаи. Причината също не е известна и болестта почти винаги е фатална. А, Джак, носи се слух, че умират и овце.

— Дрю — настойчиво каза Брин, — нахвърляй обобщение на подробностите и го пусни по ПроМЕД със следното заглавие: „ЖИЗНЕНОВАЖНО: каква е причината за масовото измиране на коне в Кентъки?“.

Преди да си тръгне от лабораторията, Лорънс щеше да включи в доклада на ПроМЕД пълен списък на симптомите и лабораторните резултати. Щяха да го прочетат всички членове на системата. Често се случваше ветеринари да дадат отговор на проблем, озадачаващ хуманните лекари. На Брин и Дрю им се искаше при тях да членуват повече специалисти като Тъкър.

Тези пренасяни от животни болести плашеха Лорънс: инфекции, които се предаваха между различните видове и заразяваха хора. Междувидовото заразяване от маймуна на човек като в случая със СПИН представляваше един от най-непредсказуемите, най-неизбежни и най-смъртоносни начини за разпространение на тези патогени — мнозинството от така наречените „нови“ болести. Всеки ден ученият работеше с огромни количества проби. Никой не знаеше какви опустошения могат да предизвикат и какви човешки органи ще поразят. В приемниците, които не притежаваха нито унаследен, нито придобит имунитет, можеха да проникнат сложни нуклеотиди, способни да действат без предварително определена цел. Пораженията, които бе в състояние да нанесе дори само един-единствен животински вирус, еволюирал в продължение на милиони години в изолирана маймунска популация в централна Африка, щяха да са катастрофални, ако се разпространеше сред населението на Манхатън.