Джон Мар - Единадесетата чума

— Здрасти, Джак! — усмихнато закрачи към него Катрини.

— Здравей, Винс! — поздрави го Брин. Разбираше, че усмивката на педиатъра е само защита срещу страшната неизвестност за състоянието на Джоуи. Кимна към вратата на лабораторията. — Да се надяваме, че с връзките на Сейнт Джон с Всемогъщия можем да разчитаме на малко божествена помощ за момчето.

Катрини тъжно поклати глава.

— Нали прочете картона му снощи?

— Естествено. Няма синдром на дихателна недостатъчност, така че сигурно не е хантавирус. Но има нещо много странно. Лимфните му възли се увеличават. — Докато вървяха по коридора, Джак попита: — Чете ли новините? Положението става неовладяемо. Изследванията му за коки са негативни, нали, Винс?

— Имаш предвид треската в Сан Хоакин ли? — Катрини го изгледа стъписано. — Да, серологичните изследвания на Джоуи са негативни. Той не е бил в пустинята и няма отоци. Определено няма долинна треска.

— И това е нещо.

— Да — отвърна педиатърът. — Така е… Хей, като италианец и католик, залагам един долар, че дори не знаеш кой е свети Рош.

Брин се усмихна.

— Определено ще забогатееш с един долар, Винс. Никога не съм чувал за него.

— Повечето хора нямат представа, но свети Рош е покровител на болните от чума, бубонна чума. Изместил е съвети Себастиан, който не е успял да помогне много. Мислил ли си за вероятността да е чума, Джак?

— Не, не съм… — призна Брин.

— Не се тревожи — приятелски го потупа по гърба педиатърът. — Засега изследванията също са негативни. Днес няма да се наложи свети Рош да посещава „Сейнт Рош“!

Когато влязоха в лабораторията, един от лаборантите почти извика:

— Вини, доктор Хюбърт има нещо за теб. Ей го там, под качулката.

Катрини насочи Брин към едър мъж, който приличаше на Дядо Коледа в бяла престилка. Приведен над фотомикроскоп, патологът съсредоточено наблюдаваше нещо.

Винс леко, но настойчиво го докосна по рамото, за да привлече вниманието му. Патологът подскочи на столчето си и изненадано ги погледна.

— Доктор Хюбърт — започна Катрини, — това е доктор Джак Брин, вирусологът от Ню Йорк, когото повикаха за консултация Сейнт Джон. Джак, това е Хенри Хюбърт, нашият патолог.

— Радвам се, че и двамата сте тук — намръщено рече Хюбърт. — Хвърлете един поглед на пробата от гърдите на момчето.

— Какво има? — попита Катрини. — Успя ли да го определиш?

— Не, Винс, все още не съм готов да дам становище — отвърна Хюбърт, — но е нещо лошо. Уплашен съм. Изглежда, този път наистина си имаме работа със смъртоносен микроорганизъм. Той не може да знае, че изяжда друго живо същество, за да живее, но е така.

Педиатърът погледна през микроскопа — хиляди мънички неща, сякаш замръзнали в синкаво желе, които за лаиците приличаха на бонбони. За специалиста те бяха грам-позитивни — малки смъртоносни сферични убийци, някои продълговати, други с форма на гюлета.

Катрини остана поразен — през всичките години, откакто работеха заедно, никога не бе виждал такъв ужас в очите на стария патолог.

— Ако се окажа прав — продължи Хюбърт, — никой, абсолютно никой в Съединените щати не е виждал това от много десетилетия… Разбирате ли, в пробите на момчето нямаше признаци за злокачествени клетки, затова реших първо да потърся бактерии…

— Добре. — Винс зачака да чуе останалото, докато патологът му подаваше второто предметно стъкло.

— Всички посевки за плесен още съхнат, но е ясно, че нямаме работа с коки. Не е болестта на Ходжкин, нито лимфома или левкемия.

— Това е чудесно, нали? — попита Катрини.

— В известен смисъл — мрачно отвърна Хюбърт. — Но реших да направя бърза проверка за бактерии. Леле! Това нещо е грам-позитивно и възпроизвежда спори.

— Bacillus subtilis? — предположи Катрини. — Или Clostridium?

Хюбърт изхъмка.

— За бога, Хенри, ако не е това, какво друго? Допреди два дни хлапето си беше съвсем здраво и няма HIV, така че едва ли е subtilis. Ами Actino?

Хюбърт се наведе над съседния микроскоп.

— Не, мисля, че не е. Погледни това. Няма серни гранули. Трябва да ти кажа, че съм напълно озадачен. Нашата лаборатория е клас две. — Той поклати глава. — Тази предпазна качулка върши работа за повечето неща, но за да съм сигурен, ще вкарам това предметно стъкло в нея и лично ще го обработя. Ще се обадя в здравния отдел на Сан Диего. Може би ще решат да се свържат със Сакраменто — или с каубоите от Центровете за контрол на заболеваемостта.

— Господи, не! — избухна Катрини. — Не и федералните! — Пред очите на педиатъра започнаха да растат планини от бумаги, черна работа, която щеше да му попречи да се грижи за пациентите. — Защо да викаме федералните? Хората от щатския здравен отдел са адски добри. Повечето идват от ЦКЗ.