Джон Мар - Единадесетата чума

— Да, докторе — отвърна сестрата. — Когато тръгвах насам, беше в спешното отделение.

Хюбърт настрои микроскопа, капна малко мазнина в пробата и фокусира окулярите. Като леко въртеше две малки копчета и напрегнато наблюдаваше, той местеше стъклото под обектива.

— Много интересно — рече патологът, изправи се и отиде при микроскопа клас три, онзи с пробата на Джоуи. Погледна я, не каза нищо и отново се наведе над второто предметно стъкло.

— Много интересно. — Повтори го съвсем сериозно и Брин долови в гласа му нови нотки — вече не професионално любопитство, а истински страх.

— Изглеждат еднакви — каза накрая Хюбърт и се завъртя на столчето си към тях. — Бих се обзаложил, че микроорганизмът от пробата на Сейнт Джон е същият, и това изобщо не ми харесва. — Той отново погледна през окуляра. — И двете проявяват характерни конфигурации с форма на бамбук. Ясно е… Вижте, ето нова група.

— Но това заключение не може да се потвърди само с материал, наблюдаван в мазнина — прекъсна го Брин. Отлично знаеше, че повечето бактерии изглеждат еднакви, независимо дали са червени, или сини, коки или пръчковидни. — Какво ви кара да смятате, че случаят на момчето по някакъв начин е предизвикан от същия организъм?

— Дългогодишната ми работа ме е научила да мразя тези гадинки — отвърна Хюбърт. — И макар че „Справочникът на Бърджи“ определя само две-три форми и два цвята, аз със сигурност мога да различа морфологични особености, които дори не се споменават в Библията на бактериолога.

За да докаже думите си, той посочи към микроскопа.

— Бактериите в двете проби имат големи пръчковидни тела. Не могат да се объркат. Сред тях има и спори. Големи тлъсти спори — приличат на бомби със закъснители, каквито са всъщност. Убедете се сам.

Джак се наведе, опря лакти на плота и впери очи в пълчищата тъмносини точки. Приличаха на издължени патладжани, леко извити в единия край. Той примижа и настрои фокуса. Тук-там сред тях се виждаха сферични форми, малко по-големи от бактериите, но с много по-гладка повърхност.

Страхът, който изпитваше, внезапно се превърна в гняв, после в непреодолима ярост: намираше се само на сантиметри от врага. Тези мънички създания бяха безсмъртни и спокойно можеха да спечелят войната.

Джак с ослепителна яснота си спомни обръщението на Джошуа Ледърбърг 7 7 Джошуа Ледърбърг (р. 1925) — американски генетик. — Б.пр. , произнесено преди няколко години в Медицинската академия: „Те имат гени, ние имаме мозъци, но не зная кой ще победи накрая“. Самият Брин разбираше, че е прекалено късно — вече се бе изложил на опасност от зараза.

— Винс — обърна се той към педиатъра, — тези по-големите, с гладките очертания, са спори… Точно както каза доктор Хюбърт.

— А точно тези спори — прибави патологът, — са гладки, защото имат допълнителна защитна обвивка от полизахариди. Това ги прави устойчиви на замръзване, високи температури и разбира се, на антибиотици. Докато решат да излязат от спорите, има някакъв шанс. Но големият въпрос е кога ще го направят. Може да е след години… — Той замълча и се замисли за миг. — Но все пак не мога да определя какво е това нещо. Съжалявам, просто нямам представа…

— Но не можеш да държиш човек на антибиотици години наред! — настоя Катрини.

Вместо да му отговори, Хюбърт се обърна към сестрата.

— Ще позвъня на Алварес в спешното. Номерът беше 2224, нали? — Тя кимна и патологът го набра.

Докато държеше слушалката на ухото си, той посочи предметните стъкла.

— Ще пратя новите проби от момичето в Сакраменто. Те вече работят по културата от Сейнт Джон. Ще ги получат утре сутрин. Междувременно ще продължа тук… — Отговориха му и Хюбърт послуша, после изруга. — Момичето е получило пристъп. Алварес го е вкарал в интензивното.

По интеркома прозвуча спешно повикване на невролог и неврохирург. Брин се извърна от микроскопа, обезпокоен колкото от видяното, толкова и от чутото, и настойчиво се обърна към Катрини:

— Винс, много е важно да научим дали между новопостъпилата и Джоуи Сейнт Джон има нещо общо. Трябва веднага да разберем. Как можем да го направим? Къде са родителите на момичето? Може ли някое от децата изобщо да говори?

Педиатърът незабавно тръгна към вратата.

— Първо ще открием Алварес. Искам да видя това момиче. В същото време можем да проверим при Джоуи. Ще се обадя на някои хора. Имаш право, Джак. Хайде да видим дали момичето може да ни каже нещо.

Когато вратата на лабораторията се затвори зад тях, Брин погледна Катрини право в очите.