Джон Мар - Единадесетата чума

Хюбърт не отговори. Взе предметното стъкло от микроскопа, постави го в малка стъклена паничка, стана и отиде до „качулката“, която приличаше на димоотвод за голяма печка. Вентилаторът всмукваше въздуха от машината и отнасяше всички въздушни микроорганизми нагоре към филтъра на тавана — и оттам през лабиринт от тръби навън в чистия топъл калифорнийски въздух. Всички опасни бактерии оставаха във филтъра.

Службата за професионална безопасност и здравеопазване — СПБЗ — изискваше входните отвори на вентилаторните шахти на болницата да са на не по-малко от трийсет метра от изходните, за да се предотврати разпространяването на зараза в болничните отделения. Специалистите от СПБЗ бяха открили, че с чистия въздух обратно наистина могат да проникнат организми, изхвърлени от лабораторията по микробиология. През годините преди това се бяха разболявали десетки лекари, сестри и дори пациенти.

Патологът очевидно мислеше за най-лошия случай. Прехвърлянето на опасността от биологична лаборатория клас две в клас три предполагаше, че имат работа с микроорганизъм от рода на чумата. Всяко следващо равнище означаваше по-сериозна заплаха.

— Ще трябва да почакате малко — каза Хюбърт, докато наблюдаваше пробата. — Ще ви съобщя веднага щом определя това нещо. Може да опитаме да ускорим развитието на културата, но предпочитам да го направят в Сакраменто. Прекалено е опасно. — Той се обърна към Катрини. — Какво давате на детето?

— Флоксацилин.

— Добре. Спектърът му покрива почти всичко — отвърна патологът, но Брин забеляза, че челото му сякаш се запоти.

В този момент в стаята влезе млада сестра — носеше предметно стъкло, сякаш бе скъпоценен накит.

— Доктор Хюбърт, доктор Алварес иска незабавно да погледнете това. От спешното отделение е. Сестрата праща още проби и развита култура, но доктор Алварес иска веднага да разбере какво е това. Приели са момиче в ужасно състояние…

Брин и Катрини се отдръпнаха. Хюбърт хвана стъклото с палец и показалец.

— Откъде е? — попита той, докато се насочваше към няколко метални табли, наредени до бинокулярен микроскоп. — Над или под кръста? Каква е историята на болестта?

— Не зная — призна сестрата. — Старшата ме видя да минавам, после доктор Алварес се развика. Искаше някой незабавно да го донесе. И тя го даде на мен.

Хюбърт видимо се ядоса.

— Кажете ми само дали сте видели пациентката и откъде Алварес е взел пробата!

— Видях я, разбира се — отвърна младата жена. — Беше ужасно. Имаше й нещо на очите — доктор Алварес каза, че можело да й направи енуклеация. Тийнейджърка — халки на носа, обеци, всевъзможни пръстени, черен лак за нокти и червено-зелена коса. Адски е зле. Видях доктор Алварес да почиства някаква черна гной от лявото й око. И имаше черни петна по шията — като бенки или кърлежи, но не бяха такива. Това е.

Патологът поклати глава и няколко секунди подържа предметното стъкло в ниска мензура с прозрачна течност. После го постави поред в още две.

Брин кимна. Разбираше, че Хюбърт прилага бърз и лесен метод за оцветяване на бактерии, и знаеше, че има само две възможности — пробата да е грам-позитивна или грам-негативна. Грам-негативното оцветяване не бе негативно в обичайния смисъл, а означаваше, че бактериите са се оцветили в червеникаво.

Всички медици бяха наясно, че най-сериозните бактериални инфекции са грам-негативни: бактерии, идващи от червата. Подобно на салмонелата, повечето от тях бяха ентероорганизми. Ако успееха да проникнат в кръвта, по-токсичните предизвикваха сепсис и смърт. Други, не толкова опасни видове, живееха по кожата, особено под кръста, и обикновено не причиняваха проблеми.

Тъй като тази проба беше от око, Брин знаеше, че навярно ще е грам-позитивна. Докато Хюбърт я размахваше във въздуха, за да я изсуши, вирусологът предположи, че става дума за стрептококи, но можеше да е някой от наскоро появилите се видове устойчиви на антибиотици и смъртоносни стафилококи, които отново събуждаха у младите лекари уважение към древните им врагове — причина за циреи, а в подходяща среда и за токсичен шоков синдром. Стрептококите водеха до болно гърло и бързо разпространяващи се кожни инфекции, известни като целулит. По-дълбоко проникващите стрептококи причиняваха „разяждащи плътта“ инфекции и пневмония като онази, убила създателя на Мъпет Шоу Джим Хенсън.

— Да видим сега. — Патологът внимателно постави сухото предметно стъкло под трети микроскоп и го фокусира. — Значи Алварес очаква незабавен отговор, нали така казахте?