Той го написа в графата за паролата. Отново не получихме достъп.
— Скоро ще ни изхвърли — предупреди Боби.
— Опитай пак, но като го напишеш слято.
Приятелят ми послушно натрака „чиститедухом“. Последва пауза. Сетне на екрана се появи нова страница. Този път в средата й бяха изписани думите ДОБРЕ ДОШЛИ.
— Чудесно — промърмори Боби.
Премести курсора над ДОБРЕ ДОШЛИ и той се превърна в ръчичка. Щракна два пъти.
Екранът стана тъмнозелен и се изпълни с бели букви.
ЧОВЕШКИЯТ МАНИФЕСТ
Висшата истина
Някои хора не приемат теорията за Еволюцията. И грешат. Натякват ни, че Еволюция не съществува, за да НЕ НИ ПОЗВОЛЯТ да видим Истината. Сега обаче ние я Виждаме и Политиците и останалите ЛЪЖЦИ не могат повече да ни заблуждават.
Ти си мислиш, че знаеш Истината, но грешиш.
Знаеш само ЛЪЖИ.
Историята, на човека
В древни времена хората са били маймуни. Един ден обаче, преди пет милиона години, се появили три нови вида маймуни: горили, шимпанзета и „хоминиди“, които са дали начало на човешкия род. Когато гледаме по телевизията колко умни са шимпанзетата, ние виждаме, че това е самата истина. Два и половина милиона години по-късно са се появили първите Човеци. Те често биват наричани Хабилис, макар че наименованията за онова време са доста противоречиви. Това е тъмен период в Еволюцията, а учените използват ДЪЛГИ ДУМИ, когато не знаят толкова, колкото искат да си ПОМИСЛИМ, че знаят.
Преди един милион години се появил друг вид човек, наречен Еректус, защото се движел Изправен. Именно Изправената стойка ни различава от другите животни. Някои от тези хора дали началото на Неандерталците, които просперирали за известно време. След няколко хиляди години този вид човеци се усъвършенствали в ходенето, създали по-съвършени сечива и започнали да използват ОГЪНЯ. Еволюцията продължила в Африка, където възникнал първият Хомо Сапиенс. Мозъкът ни станал по-голям, а оттам се увеличил Интелектът ни, който е уникален на света. Хомо Сапиенс изместил Неандерталците.
През цялото това време нашите предшественици били ЛОВЦИ и СЪБИРАЧИ. Живеели в малки общества, сплотени с Родство и Сътрудничество. Изхранвали се с дивеч, който ЛОВУВАЛИ, и плодове и корени, които СЪБИРАЛИ. Развитието продължило.
И както ще видиш, към плачевни резултати.
Преди около петнайсет хиляди години всичко започнало да се променя. Това може да ти звучи много отдавна, но не и според стандартите на Вечността. Човеците изоставили природосъобразния си начин на живот като ловци и събирачи. Защо?
Някои отдават това на увеличаването на населението, при което се получил недостиг на храна и жизнено пространство. Или на промени в климата, на влизането в Каменната ера и много други причини. Аз съм чел всички така наречени Научни обяснения и знам, че на никого не му е ясно. В прериите на Америка някога са препускали милиони бизони. Въпреки това са оцелявали. Движели са се постоянно в търсене на храна, но това е Естественият начин на живот. Човеците, които ходят Изправени, са СЪЗДАДЕНИ да изминават големи разстояния. Защо тогава изведнъж са престанали да се придвижват — когато милионите години на Еволюция са ни създали именно за това?
Причината е, че започнали да се занимават със земеделие. Хората се установявали на постоянно място и се събирали вече на много по-големи групи от стотици или хиляди индивиди. И веднъж започнало, това не можело да бъде спряно. Земеделието осигурява повече храна, но то е ПО-МАЛКО ЕФЕКТИВЕН начин за изхранване на малки групи. То е ефикасно само при големи струпвания на хора. Земеделието довело до раждането на повече деца, а оттам общностите ставали още по-големи. Когато имаш голяма популация, вече нищо не може да я накара да се вдигне и да се върне към събирачеството. Ти си ОБРЕЧЕН.
След това се появили градовете, в които се събирали все повече и повече хора. Това довело до СОЦИАЛНО НЕРАВЕНСТВО, а след това до появата на ВОДАЧИ и РЕЛИГИИ. И на МОРАЛА. Ако живееш дълго време на едно място, всеки ден срещаш едни и същи хора. Затова се налага да се държиш с тях по определен начин, за да не те УБИЯТ. Така хората започнали да вярват, че ТРЯБВА да вярват в нещо. Тогава разбрали нещо, което не е присъщо на дълбоката същност на човека, но все пак е негово качество: способността да ИЗМЕНЯМЕ ОКОЛНАТА СРЕДА. Дотогава ние сме живели като част от природата. Със зараждането на земеделието сме започнали да ИЗНАСИЛВАМЕ земята и да я променяме в своя полза.
Читать дальше