Майкъл Смит - Избраниците

— А всъщност са се познавали от трийсет години.

Боби бе прехвърлил записа от родната ми къща и го бе спрял на момичето, седящо с кръстосани крака на пода.

Аз кимнах. Не се налагаше никаква обработка на образа. Това със сигурност бе Мери.

— Какво мислиш за този Ед? Възможно ли е той да е операторът?

— Единствения път, когато съм го виждал в присъствието на баща ми, двамата се държаха като непознати. — Вече бях описал този случай на Боби, докато отивахме към бара. — Трябва обаче да са се познавали. Всички са се познавали. По някаква причина Мери се е преместила, вероятно наскоро след заснемането на касетата. Със сигурност е била в Монтана много преди родителите ми да идат там. Междувременно те и Ед остават тук и единствения път, когато се срещат в мое присъствие, баща ми се прави, че не го познава.

Замислих се за всички случаи, когато бях виждал Мери в дома на родителите ми, но те потвърждаваха първоначалното ми впечатление — че дори да са се познавали, преди да се срещнат в Монтана, са се престрували, че не е така. Почудих се защо са крили този факт от мен, сетне си дадох сметка, че е твърде егоцентрично да разсъждавам така.

— Родителите ми са отишли там с цел — осъзнах накрая. — Преместили са се, защото са мислели или знаели, че нещо ще се случи. Точно затова тримата са се престрували, че не се познават.

— Малко преувеличаваш.

— Не мисля. Може би Мери не е била убита просто защото се е озовала на пътя на похитителя. Може би той е дошъл, за да свърши две задачи наведнъж.

Боби се замисли, кимна:

— И после, когато се появяваш в Хънтърс Рок, Ед побягва като гърмян заек.

— Трябваше да останем при фургона.

Той поклати глава:

— Не вярвам да се прибере. Сигурно вече се е обадил на бармана и е разбрал, че знаем къде живее. Освен това ти си прекалено скапан, за да преследваш когото и да било. Нали остави номера си във фургона. Ако се прибере, ще знае как да се свърже с теб. Утре ще се върнем в бара и ще притиснем собственика. Ще разберем къде има навик да се навърта старецът.

— С други думи, игла в копа сено.

— Ако е пъхната небрежно, ще изскочи бързо.

— Много мъдра мисъл, Боби. Трябва да си я запиша.

— Междувременно ще поровя в Мрежата. — Той погледна клетъчния ми телефон, който лежеше на масата. — И ако се надяваш Мързеливия Ед да се обади, по-добре включи тази машинка.

И се зае с лаптопа.

След малко телефонът ми изжужа.

— Получи ли се нещо?

Набрах гласовата си поща и се заслушах. Гласът беше на жена.

— Не е той — казах. — Момичето от болницата е. Преглеждала някои документи и щяла да ме уведоми, ако изскочи нещо интересно.

— И изскочило ли е?

— Не каза. Само да й се обадя утре.

— Уорд, имаш писмо.

Погледнах над рамото му. На екрана имаше кратко съобщение:

„СПЕЧЕЛИ ГОЛЕМИ ПАРИ!

Ние сме малка фирма с РАЗРАСТВАЩА се дейност.

Използвай нашия продукт, за да промениш своя свят. Трябва само да ни се довериш. Чистите духом ще се възрадват, щом отворят нашия уебсайт!

Открий информацията, която ще промени живота на всички ни!

Включи се веднага в нашия бързо развиващ се бизнес. Стотици постигнаха повече, отколкото са мечтали. Защо да не станеш един от нас?

Не се бави — срокът на това предложение изтича в полунощ.“

— Пълна глупост! — изръмжах. — Зарибяване на наивници.

— Да, но няма формуляр за участие. Адресът на изпращача е фалшив. Освен това споменават уебсайт, без да дават Интернет адрес, а срокът е само три часа. Не е особено лесно да лапнеш въдицата. Виж и двете изречения с удивителен знак. Първото звучи доста странно — като цитат от Библията. Второто те призовава да „откриеш информация“, а няма никакъв линк.

Замислих се за момент.

— Това ми е изпратено, защото съм се регистрирал в някой сайт и съм оставил имейла си.

— Понякога, Уорд, и през твоя мозък минава някоя умна мисъл.

Той кликна върху един предварително записан Интернет адрес и след няколко секунди на екрана се появи празна страница с две думи на нея: ВДИГАМЕ СЕ.

Когато премести курсора над тях, той прие формата на ръчичка.

— Вече има връзка към друга страница. — Той щракна върху думата и на екрана се появи малък прозорец за парола. — О, мамка му!

— „Избраниците“ — предложих аз.

Той написа думата. Екранът съобщи: ЗАБРАНЕН ДОСТЪП. Боби изруга.

— Покажи ми пак имейла — рекох.

Той отвори текста. Прегледах го бързо.

— Опитай с „чистите духом“.

— Защо?

— Защото е архаичен в граматическо отношение израз и е в изречението, където се споменава уебсайтът.