Майкъл Смит - Избраниците

След като не се върнала у дома до 5 сутринта, родителите й подали сигнал в полицията. Тъй като не получили задоволителен отговор, те се явили лично в участъка, за да попълнят необходимите формуляри. Господин и госпожа Ферис били много настойчиви и детективите се заели сериозно със случая (поне за пред родителите на момичето). За жалост резултатът бил нулев. Те никога не видели дъщеря си жива.

Два дни по-късно пред дома им бил подхвърлен пуловер. Отпред с косми, за които после било доказано, че са на жертвата, било избродирано името „Джоси“. Пуловерът бил подарък за шестнайсетия рожден ден на момичето от най-добрата й приятелка, която била избродирала буквите „ВП“ на ръкава: „Вечно приятелство“. Наистина било такова. Просто вечността за тях продължила твърде кратко. С дрехата не дошли никакви искания за откуп. Полицията се зае наистина сериозно с разследването. Беше създадена оперативна група, координирана от началника на местния клон на ФБР Чарлс Монро. Новините за дрехата в крайна сметка стигнаха до пресата, но избродираното с коса име бе запазено в тайна. За един месец по разследването не беше постигнат никакъв напредък.

В края на януари и началото на март 1999 година бяха отвлечени още две момичета. Елиз Льоблан и Анет Матисън изчезнали на връщане съответно от кино и от дома на приятелка. И двете напомняха по външност на Джоси Ферис — бяха на близка възраст (петнайсет и шестнайсет години) и имаха дълги коси. И двете семейства бяха сравнително заможни, а децата били хубави и умни. Това обаче не беше достатъчно, за да докаже, че между трите отвличания има връзка, тъй като момичетата бяха изчезнали в различни части на града.

След получаването на другите два пуловера обаче връзката бе доказана със сигурност. Дрехите отново бяха оставени пред домовете на семействата и имената на момичетата бяха избродирани върху тях със собствените им коси. Никакъв друг контакт с похитителя не беше установен. Сериозността на положението принуди ФБР да не разгласява за второто и третото изчезване. Повечето серийни похитители се стремят да пазят престъплението си в тайна. Изборът на момичета, чието изчезване ще се забележи веднага, и изпращането на пуловерите показваха, че тук става дума за по-необичаен случай. Похитителят искаше да привлече вниманието.

Полицията реши да не му предоставя тази възможност.

Една седмица след изчезването на Анет Матисън в парка „Грифит“ бе намерен трупът на млада жена. Макар и с обръсната глава, обгорено и наядено от животни, тялото беше идентифицирано по зъбната картина и един характерен накит. Това бе Елиз Льоблан. Според изчисленията девойката била убита малко след отвличането й, макар че беше преместена в парка наскоро. По главата й бяха открити многобройни леки травми, претърпени преди смъртта, но нито една от тях не беше смъртоносна. Макар че трупът бе предаден веднага в лабораторията на ФБР, нито по тялото, нито по дрехите бяха открити улики за извършителя. При последвалото претърсване на парка не бе намерено нито едно от другите две момичета.

Забраната за контакти с пресата бе свалена. Разпитването на свидетели не даде никакви резултати. Родителите престанаха да пускат момичетата си сами.

Тялото на Джоси бе открито след десет дни в храстите край шосето през Лоуръл Каниън в подобно състояние като на Елиз Льоблан. За разлика от предишната жертва, при тази имаше следи от многократно сексуално насилие.

Убиецът вече имаше прякор. Вестникарите го наричаха Пощальончето. Това прозвище бе подшушнато от агент Монро, който смяташе, че умалителното име може да даде някакво предимство на следователите. Че човекът, успял да отвлече три интелигентни млади жени от оживени улици, за да ги убие и хвърли телата им на обществени места, без да остави нито една улика, може да се подразни от това пренебрежение.

Че то може да го накара да изгуби самообладание и да допусне грешка.

Нина не бе съгласна с такава теория. По тази и други причини тя обсъди случая с Джон Занд, макар че той не участваше пряко в разследването. Двамата се бяха сработили добре при случая с Шоумена. Тя се интересуваше от мнението му.

Занд сподели гледището си, но без особен ентусиазъм. Вече бе загубил енергичността и упорството на Нина. Бракът му отново беше влязъл в релси, дъщеря му бе пораснала и го сближаваше още повече с жена му. Тя имаше косата на майка си, гъста и червеникаворуса, но очите й бяха като на баща й, кафяви със зеленикави петънца. Слушаше музика твърде високо и в стаята й цареше истински хаос, освен това прекарваше твърде много време в Интернет и понякога намирисваше на цигарен дим. Не минаваше без пререкания. Момичето обаче редовно пазаруваше с майка си, въпреки че това го отегчаваше до смърт, защото знаеше, че на Дженифър й е приятно тя да е до нея. Изслушваше внимателно поученията на баща си, като сдържаше прозявката си. Родителите й нямаха представа, че е пушила няколко пъти марихуана, че е опитвала кокаин, а веднъж е откраднала две много скъпи обеци. Ако бяха научили, щяха да я държат на каишка до Второ пришествие!