Майкъл Смит - Избраниците

Накрая разговорът замря. Сузи бе малко разочарована, защото компанията й беше харесала. Марк бързаше, тъй като искаше да пазарува. Предната вечер в хотела им барманът доста време търси радиостанция, по която да пускат нещо подходящо за слушане на най-силното на уредбата. Случайно попадна на станция за класическа музика и за кратък, блажен момент в бара се разнесоха звуците на „Голдберг-вариации“. Марк си представи централата на радиостанцията като самотна колиба в планината, пред чиято барикадирана врата се тълпят диви орди, въоръжени до зъби със записи на Гарт Брукс. Музиката на Бах продължи да звучи в главата му с часове, докато в заведението се вихреха сладникави балади, противопоставящи преходността на брака с верността на кучетата. Затова сега искаше да си купи компактдиск на Бах и да го слуша в колата. В Палмърстън нямаше магазин за класическа музика.

Бъбренето с Трент бе малко забавяне за Кембълови. Ако не беше той, в 12:50 те щяха да са излезли. На Сузи й се пушеше, което бе забранено с международни символи и ясни и кратки надписи по стените. Стив Харис не бързаше заникъде и нямаше намерение да си тръгва скоро. Все още зяпаше къщата отсреща и се чудеше колко ли струва.

В 12:53 прозвуча женски писък.

Викът бе изпълнен с панически страх. Хората се отдръпнаха несъзнателно от централната част на заведението. Вниманието на жената очевидно бе привлечено от две момчета — едното още тийнейджър, другото на около двайсет и пет — и двете с дълги палта. Скоро стана ясно, че под палтата е скрито дългоцевно оръжие.

Светлината в помещението сякаш изведнъж блесна по-ярко, звуците се оказаха необичайно силни, като че нещо, което ги беше заглушавало досега, изведнъж бе изчезнало. Сякаш, докато чакаш температурата на кафето ти да спадне достатъчно, за да стане годно за пиене, навън изведнъж се спуска непрогледна нощ. Обхваща те някакво чувство за безвремие — като в дългия миг преди сблъсъка на две коли, когато осъзнаваш, че с нищо не можеш да предотвратиш катастрофата. Този момент не носи облекчение или някакво висше прозрение, а просто ти дава възможност да приемеш смъртта и да се почудиш защо идва толкова бавно.

Трент успя само учудено да промълви: „Били?“, преди двамата младежи да вдигнат оръжията.

Те стояха в средата на заведението и стреляха спокойно и бързо, опрели стабилно прикладите на пушките о раменете си. Когато първата жена се свлече с изражение на огромно удивление, двамата пристъпиха напред — сериозно, съсредоточено, сякаш искаха да покажат пред някой висш наблюдател, че са достойни за тази задача и че ще дадат най-доброто от себе си, за да оправдаят доверието.

Измина секунда, още двама души намериха смъртта си и изведнъж всички в закусвалнята започнаха да се блъскат в отчаян опит да се измъкнат. След първоначалния унес заведението се изпълни с крясъци. Всеки опитваше да избяга, да се скрие или да издърпа някого пред себе си. Неколцина се втурнаха към вратата, но автоматите се обърнаха и покосиха дезертьорите. Сетне оръжията се насочиха към чужденците и Марк Кембъл получи куршум в тила почти по същото време, когато лицето на жена му се превърна в кървав къс месо.

Трент загуби живота си миг след това, скочил на крака в обречен на провал опит да се хвърли върху стрелците. Малко бяха онези, които имаха достатъчно самообладание, за да предприемат такива самоотвержени действия, и те загинаха бързо.

Повечето просто опитваха да избягат. Да се махнат. Сред тях бяха президентът на местната застрахователна фирма и помощникът му. Дванайсет деца от местното училище също опитаха. Пречеха си. Краката им се заклещваха между телата на ранените и те биваха покосени. Онези, чийто път бе свободен, биваха застрелвани, докато бягаха. Падаха с трясък върху масите, блъскаха се в стените и щанда, зад който единствената жива сервитьорка лежеше свита на кълбо в локва от собствената си урина. От мястото си тя виждаше все още гърчещите се крака на Дуейн Хилман, младия мъж, с когото наскоро се разхождаха покрай старата железопътна линия. Той беше много мил и сам предложи да използва презерватив. Тя знаеше, че преди да бъде прострелян, държеше тава с нагорещено олио, затова не изпитваше никакво желание да го гледа. Надяваше се, че ако затвори очи и се свие на кълбо, всичко ще се оправи. Един куршум проникна през дървената стеничка на щанда и прекъсна гръбнака й.

Имаше и такива, които дори не правеха опити да избягат. Стояха на местата си с широко отворени очи; душите бяха напуснали телата им още преди куршумите да пронижат гърдите, слабините, коремите им. Сред тях имаше една жена, която не гледаше на събитието откъм лошата му страна. Наскоро й бяха открили рак, от който бавно и мъчително беше умрял баща й — макар че младият лекар в болницата (на когото тя нямаше никакво доверие, защото приличаше на лошия герой в любимия й сериал) вероятно можеше да я спаси.