Майкъл Смит - Избраниците

Майкъл Бекър поискал да говори с момичето.

Накрая тя му казала, че Сара й оставила съобщение да не тревожат татко й. Щяла да убие времето и да се яви на обичайната среща. Той обиколил цялата улица, но не открил и следа от дъщеря си. Накрая стигнал до книжарницата на „Барнс и Нобъл“ и видял дискмена под пейката. Апаратът със сигурност е неин, защото името й е било изписано на него и защото той лично й го е купил. Вътре имало диск на любимия й състав. Била окачила техен постер на стената в стаята си. Бекър веднага се обадил в шерифството, на полицията, а също и на своя агент, което е малко странно. Сигурно си е помислил, че дъщеря му може да е загазила с ченгетата. Обадил се на жена си и й заръчал да си стои вкъщи, в случай че дъщеря им се прибере с такси.

Целият район бил претърсен. Нищо. На дискмена няма други отпечатъци, освен на момичето. Около пейката има стотина фаса, но нямаме представа дали престъпникът е пушач. На един от свидетелите му се струва, че го видял да пуши, затова в момента някой нещастник в лабораторията взима ДНК-проби от цял куп угарки.

— Бащата не е заподозрян — предположи Занд.

— За нищо на света. Били са много близки. Въпреки това в продължение на два дни се работеше и по тази версия. Резултатът е отрицателен. Не смятаме, че е той, а и времето не съвпада. Изключихме и партньора му, Чарлс Ван. Бил е в Ню Йорк.

Занд вдигна бавно чашата си, изпразни я и отново я остави на масата. Знаеше, че това не е всичко.

— И после?

Нина свали краката си от масата и вдигна папката от пода. Вътре освен големия брой ксерокопия имаше и един тънък пакет, увит в кафява хартия. Тя не го докосна, а извади една снимка.

— Това се получило у Бекърови на следващия следобед. Някъде между четири и шест часа. Намерили го на алеята в двора.

Тя подаде снимката на Занд.

На нея се виждаше пуловер, бледорозов и внимателно сгънат. Около него бе завързано нещо, наподобяващо панделка.

— Това е коса. Косата на Сара е била достатъчно дълга, за да е нейната. Освен това цветът е същият. Взехме проби от гребена й и резултатът скоро ще стане известен.

Занд забеляза, че Нина е допълнила чашата му. Устата му вече вонеше на уиски и му се гадеше. Имаше чувството, че главата му е балон, носещ се във въздуха на няколко сантиметра над раменете му.

— Праведника — заяви.

— Е, свързахме се с родителите на жертвите отпреди три години и с всички полицаи, работили по случаите. Почти сме сигурни, че никой не е разгласявал за пакетите, които им е изпращал тогава. Все пак може да е подражател. Затова накарах да проверят във всички медии оттогава, включително в Интернет, за думите „Пощальончето“ и „Праведника“.

— В Интернет ли?

— Да. Поредната компютърна измислица. Вихри се с пълна сила.

— Той е — повтори Занд.

Само той съзнаваше истинската ирония на тази своя увереност.

Тя го погледна, сетне неохотно отвори папката. Извади пак снимка на пуловера, но вече внимателно разгънат. Името на Сара беше избродирано отпред — не особено изящно, но с правилни главни букви.

— Косата, използвана за името, е тъмнокестенява. Много по-суха е от тази, за която мислим, че е на Сара. Явно е отрязана преди доста време.

Тя замълча. Занд бавно пъхна ръка в джоба си. Извади кутия „Марлборо“ и кибрит. Не беше пушил досега. В стаята нямаше пепелник. Занд измъкна цигара, ръцете му не трепереха. Не поглеждаше Нина, съзерцаваше само кибрита, сякаш виждаше някакъв непознат предмет и се стремеше да отгатне предназначението му. Успя да запали едва на третия път, но може би защото клечката беше влажна.

Тя го остави сам за известно време. Излезе на студа и се заслуша в мрака. Откъм главната сграда на хотела се чуваше приглушен смях; през прозорците се виждаха двойки на различна възраст, сгушили се в дебели пуловери, обсъждащи утрешните си приключения в планината. От другата страна на сградата имаше отворена врата и от нея долиташе тракане на чинии в ръцете на мияч, който очевидно не беше техен собственик. Някакво дребно същество изшумоля в тревата от другата страна на пътя, но не се показа.

Когато Нина се върна, Занд седеше точно както го беше оставила, но пушеше нова цигара. Не я удостои с поглед.

Тя сложи няколко цепеници в камината, неуверено, тъй като не си спомняше дали трябва да се трупат в средата, или да се редят отстрани. Отпусна се в креслото и си сипа нова чаша. Останаха така цяла нощ.

До вечерта бях разговарял с полицията и болничната управа, а преди това и с двамата съседи на родителите ми. Подбирах думите си много внимателно.