Ричард Леймън - Къщата на Звяра

— Сядай! — заповяда Рой, когато стигнаха до поляната.

Джони се хвърли върху спалния чувал и притисна коленете си в гърдите. Залюля се напред-назад върху дупето и продължи да подсмърча.

Рой начупи пръчки в коляното си и стъкми огъня. Когато се разгоря, седна до Джони.

— Много е хубав, нали?

— Не.

— Била ли си някога на къмпинг?

Тя поклати глава.

— Знаеш ли какво имам тук? — той повдигна белия плик от Макдоналдс пред лицето й.

Тя бързо се извърна, но Рой успя в последния момент да види глада в очите й. Той помириса плика. Мирисът на пържени картофки беше много силен. Бръкна вътре, докосна картофките и извади един.

— Виж какво държа — каза той.

Той го вдигна високо и го размаха.

— Целият е твой. Отвори си устата!

Тя стисна устни и поклати глава.

— Както искаш — Рой отметна глава назад, отвори широко уста и го пусна вътре. Беше много солен.

Извади от торбата бира. Консервата беше суха и топла. Спомни си колко бяха студени консервите, когато ги извади от хладилника на Карън, как бяха намокрили ръцете му. В края на краищата, по-добре топла бира, отколкото никаква. Когато я отвори, бирата изпръска Джони. Тя се дръпна, но не избърса лицето си. Рой пи и утоли соления вкус в устата.

— Вземи си един картоф! Не искаш ли? Добре тогава.

Той го изяде. От по-голямата торба измъкна целия пакет с картофи.

— Тук има един голям хамбургер. За тебе е — той дъвчеше картофите и ги поливаше с бира. — Аз няма да го ям. За тебе е.

— Не го искам.

— Разбира се, че го искаш.

— Не.

— Купих го за тебе. Ще го изядеш.

— Ти не си мой баща.

Това беше опасна територия. Рой не искаше момичето да се разреве отново.

— Прави каквото искаш. Той е за тебе!

— Добре, не го искам. Ти сигурно си сложил отрова.

— Нищо не съм слагал.

Той изяде още картофки, изпи още бира. Свърши с тях едновременно. Хвърли мазния плик в огъня и видя как го грабнаха пламъците. След това извади още една бира. Този път разклати консервата, обърна я към Джони и нарочно насочи струята в лицето й. Тя прехапа долната си устна. От носа и брадичката й капеше бира. Рой се смееше.

— Да можеше да се видиш.

Извади останалия хамбургер от плика и го разви.

— Искаш ли го?

— Не.

Повдигна го към устата си и я отвори широко. Очите на Джони се спуснаха бързо към него, след това се отместиха.

— Искаш го.

Тя отново поклати глава.

— Ти наистина го искаш. Ето — той го поднесе пред лицето й. Тя стисна устни. — Отвори уста!

Тя отново поклати глава.

Рой прокара сандвича по затворената й уста. Остави влажна следа от соса и подправките. След това го дръпна и зачака да види как се показва езикът й.

Устата й продължаваше да стои затворена.

— Хайде, отвори уста — той поднесе сандвича още веднъж. — Прави каквото ти казвам.

— Мммммм-ммммм.

Рой остави бирата. Коленичи.

— Яж, Джони!

Тя разтърси глава.

С лявата ръка Рой стисна ноздрите на момичето и го дръпна назад. Държеше Джони притисната до спалния чувал. Дълго време тя стискаше устата си затворена. Най-накрая я отвори, за да си поеме въздух. Рой натика сандвича: като мачкаше, натриваше, тъпчеше в устата, носа и брадичката й. Когато започна да се задушава, той я пусна. Запрати остатъците от хамбургера към дърветата.

Джони се изправи, кашляйки. Пръстите й вадеха от устата парчета месо и хляб.

— Недей да цапаш спалния чувал — предупреди я Рой и я бутна напред.

На „четири крака“, с глава близо до огъня, тя кашляше и плюеше.

Рой гледаше задната част на късата плисирана пола и си спомни как я беше облякъл. Беше избрал чиста бяла блуза и зелена пола. Джони, която стоеше на леглото, нито се възпротиви, нито му помогна. Като че ли обличаше кукла. Само че беше по-различно. Тази кукла имаше плът и му харесваше да я пипа. Не й беше облякъл бельо. Харесваше му да е гола под полата.

Давенето престана, но Джони продължаваше да стои там на „четири крака“ и плачеше.

Рой потупа края на крака й. Докосването му я накара да се стегне. Той плъзна ръката си нагоре-надолу, като се наслаждаваше на извивката на крака и хладната гладка кожа. Премести ръката си по-нагоре. Тя се обърна и я отблъсна.

Рой я стисна здраво за ръката и я дръпна към себе си. От устата й течаха слюнки. Той ги избърса с носната си кърпа и хвърли кърпата в огъня.

Джони удряше ръцете му, докато разкопчаваше блузата й. Той не й обръщаше внимание. След това го удари по носа. Заболя го. Сграбчи я за косата и така я завъртя, че болката я накара да извика. Продължаваше да я държи за косата. Повече не го удари. След като свали блузата й, той я пусна. Тя се сви трепереща от студ.