Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Това не трябва да има значение, помисли тя. Ако нещо ужасно им се е случило, трябва да си загрижена.

Добре, загрижена съм! Точно сега се занимавам с тях, вместо да си мисля за мен и Ейб. Това е загриженост. Надявам се, че са добре. Готово.

Какво ли може да им се е случило?

В съзнанието й неочаквано изникна образът на Маги Куч, която ухилено разтваря една червена завеса, за да покаже фигурите на Блейк и другите, обезобразените им тела, проснати на окървавения под в една от стаите. Главата на Блейк е откъсната, а отворените му очи са втренчени в Тайлър.

— Господи — промърмори тя.

Ейб я погледна.

— Сетих се за Блейк и другите — обясни тя. — Почти не ги познавам.

— „Смъртта на всеки човек е загуба за мен, защото съм част от човечеството“ — цитира Ейб.

— Мислиш ли, че са мъртви?

— Нямам представа. Но е много вероятно.

— Мислиш ли, че Звярът…?

— Ако питаш Капитан Франк, ще ти каже, че зад това стои Бобо. Не знам, но е ясно, че в този град са убити много хора.

— Не мога да повярвам, че действително съществува някакво чудовище.

— Животът ме е научил, че в повечето случаи чудовища са хората.

Той отвори една от двойните дървени врати на „Керидж Хаус“ и влезе след Тайлър.

Отправиха се към празното място на съдържателката.

Лампионът с формата на лебедова шия над книгата с резервации не светеше.

— За вечеря ли? — извика младо момиче, втурвайки се към тях от залата.

Русата й коса бе завързана на конска опашка. Носеше черна пола, а бялата й блуза бе благоприлично закопчана до шията.

— Казвам се Лоуис — представи се тя, преди Ейб да успее да отговори — и ще се грижа за вас тази вечер.

— Вие сте изчезналата — каза Ейб.

— Не, не съм аз. Изчезнала е братовчедка ми, Джанис, и…

— Баща Ви се безпокоеше за Вас следобеда — обясни Ейб. — Виждам, че Ви е намерил.

Тя извъртя очи към тавана.

— О, в такъв смисъл. Да, намери ме, за съжаление. Сега разбрах как са се чувствали робите. Жалко, че вече дори Линкълн не може да ме освободи. Както и да е, маса за двама ли желаете?

— Ще се върнем при Вас, Лоуис, след като обърнем по някой и друг коктейл.

— О, дошли сте за „щастливия час“.

— След това ще вечеряме.

— Мога отсега да ви имам предвид и да ви запазя хубава маса до прозореца.

Тайлър се усмихна. Въпреки, че Лоуис се чувстваше заробена, по всичко личеше, че иска да си върши добре работата.

— Добре — каза Ейб. — Но ни трябва маса за четирима, защото сме с приятели.

— С удоволствие ще ви настаня заедно.

Тайлър подхвърли:

— Може и на отделни маси.

Ейб съобщи името си на момичето и тя го вписа в книгата за резервации. Беше единственото в списъка.

— Това е, г-н Клантън. Да ви извикам ли след един час?

— Чудесно — отговори той. — Справяте се отлично, а доколкото разбра баща Ви се готвеше да Ви използва като камериерка!

— Накара ме да изчистя стаите следобеда. Много е досадно. Тук е по-забавно.

— Добре, ще се видим по-късно.

Минаха покрай преградата и влязоха в бара. Тайлър погледна към сепарето, в което седяха предишната вечер и видя, че Нора и Джек са вече там.

Както и Гормън Харди.

— По дяволите! — измърмори тя.

— А ти си без гащи.

Тайлър се засмя и усети, че се изчервява, леко смутена, въпреки удоволствието, което изпита от това, че Ейб е забелязал тази липса.

— Той няма да разбере — каза тя. — Освен това, едва ли го интересува.

Ейб я потупа по дупето.

— У всеки мъж би възбудила интерес.

Нора ги забеляза и им махна. Харди погледна през рамо, издърпа чашите със своето питие до края на масата и стана бързо от мястото. Продължи да стои прав, докато се приближиха.

— Добър вечер, Тайлър, Ейб — поздрави той.

Тайлър кимна, но не направи никакво усилие да се усмихне. Ейб стисна протегнатата му ръка.

Тя седна и се премести встрани. През полата усещаше хладната кожена седалка, която по средата ставаше топла — там, където бе седял Харди. Тайлър продължи да се мести, докато седалката отново стана хладна. Ейб седна до нея, а Харди взе стол от близката маса и се настани в края.

— Точно си говорехме за теб — каза Нора.

Великолепно, помисли си Тайлър.

— Да — обърна се към нея Харди. — Вероятно за Вас е било страхотен стрес да попаднете по този начин на предишния си приятел?

Тя погледна с присвити очи към Нора, след това се извърна към любопитния поглед на Харди.

— Не беше от най-хубавите моменти в живота ми!

— Приемете моето съчувствие.

— Благодаря — с облекчение забеляза, че към масата се приближава сервитьорката.