Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Какво ще желаете?

— Харесва ми униформата Ви — каза Нора.

— Наистина ли? Сама си я измислих. Така мъжете има какво да погледат — намигна на Ейб. — Чарли казва, че е неприлично — изсмя се. — „Само се перчиш и показваш стоката си като истинска мръсница.“ Непрекъснато мърмореше. Но откакто с бакшишите си купихме чисто нов голям телевизор „Сони“, вече не го чувам да писка за това как се обличам, повярвайте ми!

— Мъжете са невъзможни — изрече внимателно Нора.

— Не можем с тях, не можем и без тях. Вие на почивка ли сте тръгнали?

Нора кимна.

— Това е наистина чудесно! Надявам се, че се забавлявате. Кажете какво да ви донеса.

Обсъдиха за момент, след което Ейб поръча две кани бира.

— Веднага ще ги донеса заедно с купа пуканки, за да поискате още.

Когато изчезна, Нора каза:

— Дали имат свободни места за работа?

— Искаш да се перчиш и да показваш стоката си — отговори й Тайлър.

След като огледа продължително деколтето на Нора, Джек каза:

— Тя вече го прави.

— Влизай там! — изкрещя един мъж на билярдната маса. — Ха така!

От музикалния автомат в дъното на помещението се носеше гласът на Том Т. Хол, който пееше „Обичам бирата“.

— Това ми напомня за свърталището на Ле Ду в Сайгон — каза Джек и погледна към Ейб.

— Наистина! — отвърна Ейб. — Ле Ду беше голям почитател на стария Запад. Беше намерил някъде чифт стари каубойски панталони и ги носеше, независимо от горещината в неговия бар. Имаше десетгалонова 11 11 Галон — мярка за течности (3,87 л). — Б.пр. шапка, която сигурно е с девет галона по-голяма от главата му.

— А той самият половин пинта 12 12 Пинта — мярка за течности (0,47 л). — Б.пр. ли беше? — попита Тайлър.

Ейб се засмя.

— Да, и малко отгоре.

— Получи си заслуженото — каза Джек, усмихвайки се загадъчно.

— О, не — Нора сбърчи нос. — Симпатизатор ли беше?

— Да — отговори Ейб. — Симпатизираше на Хопи, Джин и Рой.

— Не забравяй Рандолф Скот. Той му беше любимец.

— Последното, което чухме, е, че Ле Ду държи някакво; съмнително заведение „Дупка в стената“ в Уейко, щата Тексас.

— Надявам се, че си е подобрил костюма — добави Джек, когато сервитьорката се приближи с отрупан поднос.

Постави каните, изпотените халби и купата с пуканки. Ейб посегна да извади портфейла, но тя каза:

— Вече се погрижиха за сметката. Черпи ви Капитан Франк.

Ейб я изгледа с недоумение.

— Кой?

— Онзи тип, ей там — тя кимна към бара. Капитан Франк се бе извъртял на стола и седеше с лице към тях. — Каза, че момичетата са му стари познати.

— Така ли каза? — попита Нора. — Колко е сладък! Защо не го поканим да седне при нас?

Тайлър усети, че стомахът й се свива.

— Имате ли нещо против, момчета? Сигурно е самотен.

Поклащайки глава, сервитьорката се отдалечи.

— Аз нямам нищо против — каза Ейб.

— Стига само да не се пренесе завинаги при нас — добави Джек. — Това не мога да понеса.

— Ще отида да го доведа — Нора стана и се отправи към бара.

— Кой всъщност е този мъж? — попита Ейб.

— Капитан Франк — отговори Тайлър. — Един възрастен човек, който си въобразява, че е моряк.

Ейб се намръщи.

— Нещо не е наред ли?

— Нищо. Просто го намирам за малко странен. Трябва да видиш автобуса му!

— Ако те притеснява…

— Късно е вече.

Нора държеше стареца за ръка и го водеше към тяхната маса. Докато вървеше, той пиеше от полупразна халба. Беше облечен в същата избеляла хавайска риза и бермуди, които носеше следобеда. Кльощавите му крака изглеждаха нелепо под масивното тяло. Движеше се силно наклонен на една страна.

Когато приближиха масата, Нора намери свободен стол за него и го настани до Ейб.

— Много благодаря — каза й той и седна.

Нора го представи.

Докато пълнеше халбата на непознатия, всички му благодариха за почерпката.

— За мен е удоволствие — произнесе той с нисък, тих глас. — Това е от разкаяние.

Вдигна халбата, намигна и отпи. След това избърса уста с опакото на ръката си, която бе осеяна с тъмночервеникави петна.

— За греховете на нашите отци — смотолеви той.

— Вие мореплавател ли сте? — попита Ейб.

— За добро или за лошо съм мореплавател. Да, точно така. Това съм аз, Капитан Франк, стара кримка и опитен моряк. Аз и баща ми преди мене — той се наведе напред и се взря с мътни очи в Тайлър. — Бог да му прости, той го доведе тук.

Тайлър се смути от втренчения в нея поглед и сведе очи към бирата.

— Кого доведе? — попита Нора.