Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Ако бях на твое място — продължи тя, — щях да съм навита.

— За тебе знам.

— Трябва само веднъж да опиташ!

— Говориш като в телевизионна реклама, сякаш става въпрос за бира, а не за живота ми.

Смеейки се, Нора закопча ципа на дънките.

— Да тръгваме. Смело напред!

— Няма ли да си вземеш яке?

— И да скрия прелестите си? Как можа да ти дойде това на ума, момиче?

Излязоха. Ейб и Джек ги чакаха в колата. Ейб се пресегна през седалката и отвори вратата. Нора седна отзад, при Джек.

— Изглеждаш много добре в одеждите за вертепи — каза й Джек.

— Най-добре изглеждам без тях.

— Обзалагам се, че си права.

Тайлър се настани на предната седалка и затвори вратата.

— Внимавайте какво правите отзад. Много сте съмнителни — засмя се Ейб, докато палеше колата.

— Не се притеснявай. Далече сме от подобна мисъл — отговори Нора и се изкиска.

— Значи двете сте библиотекарки? — попита Ейб.

— Нора е библиотекарка. Аз съм специалист по медиите. Това е думата, която не струва пет пари и с която наричат училищната библиотекарка.

— Аз съм училищна библиотекарка! — запротестира Нора.

— Не приличаш на такава — отбеляза Джек.

— Тя работи в колеж — обясни Тайлър. — Аз в гимназия. Не ми досаждат с разни проекционни апарати и…

Въпреки че не се виждаха никакви коли, Ейб даде десен мигач, преди да излезе на пътя. Фаровете образуваха светли тунели в тъмнината.

— Ако мястото се окаже много долнопробно — предупреди той, — можем да опитаме някъде другаде.

— Ние сме за долнопробните места. Ура! — извика Нора.

С Джек изръкопляскаха и засвириха с уста.

— Мислиш ли, че трябва да се появяваме заедно с тези двамата? — попита Ейб, усмихвайки се на Тайлър.

— За съжаление, не можем да се отървем от тях.

— Опитва се да баламоса Тайлър — Джек прошепна високо. — В действителност, Ейб е истинско животно. Разказах ли ви как се изпика върху полковник Локридж? Господи, вие нищо не знаете!

— Стига, Джек!

— Ти си се изпишкал върху полковник? — попита Тайлър.

— Само Върху обувките и панталона му. Получи си заслуженото!

— В самия офицерски клуб.

— В тоалетната?

— В самия офицерски клуб — повтори Джек, този път по-високо. — След този случай започнаха да му викат „Ейб Струята“.

Ейб клатеше глава и тихо се смееше.

— Беше много отдавна. Вече се държа по-възпитано.

— Беше преди две години.

— Изпроси си го, Джек.

— Какво направи този Локридж? — позаинтересува се Тайлър.

— Смени си панталона — отговори Джек.

— Не, искам да кажа…

— Беше обидил един приятел — обясни Ейб.

— Напомняй ми никога да не обиждам твои приятели.

— Няма от какво да се страхуваш.

— „Ейб Струята“ се държи с дамите като истински кавалер — потвърди Джек. — В повечето случаи. Въпреки че веднъж…

— Пристигнахме — каза Ейб. — „Бар Последен шанс“.

Табелата пред тях осветяваше тъмното с червени неонови букви. Горният ъгъл бе украсен с контур на легнала чаша за коктейли.

— На какво искате да се обзаложим — предложи Нора, — че от другата страна пише „Бар Първи шанс“?

Сякаш за да задоволи любопитството й, Ейб мина покрай табелата, преди да се отправи към паркинга.

— Пише! Пише! — извика Нора.

Гумите изскърцаха по чакъла. Ейб мина зад няколко паркирани коли. Сградата — тумбеста кирпичена къщичка — имаше неонови реклами за бира на двата предни прозореца. Тайлър дочу отвътре приглушена музика. Уейлън Дженингс пееше „Лукенбах, градче в Тексас“. Ейб спря до една камионетка и слязоха.

Той хвана Тайлър за ръката. Музиката спря в мига, в който влязоха в бара. През шума от гласове и смях се чуваше тракането на игралните автомати и почукването на билярдните топки. Бе топло и задимено — във въздуха се издигаха облаци дим. Отправиха се към една маса и Тайлър видя как няколко глави се обръщат и ги изучават. Едно от лицата, рижаво и белобрадо, принадлежеше на Капитан Франк. Той я гледаше втренчено. Лявото му око бе почти затворено. Тя му кимна за поздрав. Ъгълчето на устата му се изкриви едва забележимо и той се обърна към бара.

— Познаваш ли го? — попита Ейб.

— Попаднахме на него, когато търсехме Дан.

Ейб й предложи стол. Тя седна край масата, с гръб към стената. Видя как Капитан Франк я гледа през рамо, след това Нора го закри от погледа й.

Пристигна сервитьорка и разчисти масата. Отнесе празните халби, избърса мокрите кръгове и разлятата бира. Нора разглеждаше костюма й: каубойски ботуши, къси дънкови панталони и блуза като червена носна кърпа, която беше завързана отпред на възел и разкриваше голия й корем.