Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Трябва да простите на Ейб — каза Джек. — През повечето време е съвсем нормален.

— Всички, които оцеляха в тази схватка, ще повторят същата история.

— Трябва да я разкажеш на онзи тип, Харди — предложи Джек. — Може да я опише в някоя книга.

Сервитьорката пристигна с напитките. Имаше по две от всяка. Тя ги разпредели, а Ейб плати.

— Веднага ще донеса предястията — каза тя и отнесе подноса.

Ейб избърса с пръст гърлото на бутилката с мексиканска бира и я надигна.

— Ето защо — поясни той, — не мога да отрека съвсем книгата на Харди. Но това не означава, че непременно му вярвам.

— Нора предполага, че е дошъл в града, за да пише за „Къщата на Звяра“.

— Той отрича — каза Нора. — Но аз съм по следите му. Когато утре посети къщата, ще съм там. Дори ако трябва да отида сама.

— Искаш ли да ти правя компания?

— С удоволствие.

Ейб погледна Тайлър.

— Имаше ли късмет днес? Успя ли да намериш приятеля си?

— Не. Открихме дома му, но вече не живее там.

— Разбрахме, че работи в „Къщата на Звяра“ — добави Нора. — Хей, ако се възползваме от обстоятелствата, може да ни пусне безплатно.

— Не зная — каза Тайлър.

— Тайлър има слаби нерви!

Останал сам в стаята си, Брайън Блейк взе телефона и набра номера на рецепцията. Отговори мъж, но Брайън се беше подготвил и за този случай.

— Извинете за безпокойството, но в стаята няма кофа за лед.

— Веднага ще Ви изпратя, господине.

— Благодаря много — каза той и затвори.

Отиде до междинните врати и отвори тази от своята страна. Гормън, който препрочиташе дневника, вдигна поглед към него.

— Идва насам — съобщи Брайън. — Надявам се.

— Отлично. Забавлявай се, но внимавай как се отнасяш с нея. Не трябва да я настройваме враждебно.

— Можеш да ми вярваш.

— Имам ли друг избор?

Смеейки се, Брайън затвори вратата. Извади от куфара светлокафяво яке и пъхна ръце в ръкавите. Точно закопчаваше копчетата, когато чу леко почукване.

— Рум-сървис? — извика той.

— Кофата Ви за лед — беше Джанис.

Брайън се усмихна и отвори вратата.

— Напълних я — каза тя.

— Благодаря — взе пластмасовия съд и я покани. — Влез за минутка.

Тя пристъпи и огледа стаята, като че ли очакваше да види Гормън. Беше се преоблякла в дънки и сиво-синя фланела.

— Как си? — попита Брайън и затвори вратата.

— Имаш предвид след джина? Вече съм добре, но наистина се напих. Почти пропуснах вечерята.

Той завърза колана на якето.

— Какво ще кажеш за едно приключение?

Тя изглеждаше заинтригувана.

— В какъв смисъл?

— Гормън ме помоли да проверя нещо. Ще дойдеш ли с мен?

— Докъде?

— Няма да ти кажа.

— Пеша ли ще отидем или с кола?

— С кола, после пеша.

— Колко време ще ни отнеме?

— Един час и нещо. Зависи.

— От какво?

— Дали ще имаме късмет.

— Звучи загадъчно.

— Ще участваш ли в играта?

Тя вдигна едното си рамо.

— Нямам друго предвид. Ще кажа на татко, че отивам на разходка.

— Ще ти повярва ли?

— Естествено. Често се разхождам. Тръгни по пътя и ме чакай.

Брайън й кимна с глава да върви. След това занесе фотоапарата до мерцедеса. Потегли бавно през паркинга, сви по посока на града и спря встрани, до пътя. Нямаше никакво движение. Изгаси фаровете. Поглеждайки назад, видя Джанис да излиза от рецепцията ида слиза по стълбите на верандата. Вървеше бързо, като подскачаше, сякаш й се искаше да затича. Докато пресичаше пътя, Брайън отключи дясната врата.

— Всичко е наред — каза тя, докато се качваше.

Затвори вратата и Брайън усети приятен лек аромат.

Той се усмихна. Не бе усетил парфюма, докато бяха в стаята. Дали не го беше сложила заради тяхното „приключение“?

— Сега , най-сетне ще ми кажеш ли къде отиваме?

Той включи фаровете и излезе на шосето.

— „Къщата на Звяра“ — отговори той и видя как устата й се отвори широко.

— През нощта? Без мене! Ти си полудял!

Той се засмя.

— Шегуваш се, нали?

— Да, наполовина.

— Само наполовина?

— Ще стоим извън оградата. Искам да огледам мястото отзад.

— Какво ще търсиш там?

— Дупката.

— Дупката на Звяра ? За бога, за какво ти е?

— Трябва да видя дали е там.

— О, не съм съвсем сигурна.

— Искаш ли да те закарам обратно?

Тя въздъхна.

— Шегуваше се, когато говореше за „приключение“, нали?

— Сигурно ще е забавно, не мислиш ли?

— Исусе!

— Много е вероятно да не намерим нищо. Ако дупката изобщо съществува, навярно е добре прикрита. Може досега дори да е засипана. Но ако я намерим , разбираш какво означава това.