Ричард Леймън - Нощно шоу

Дани огледа стаята.

— Тони!

Никакъв отговор.

Тя тръгна обратно, като продължаваше да се върти, навежда и наднича в сенките зад мебелите. Клекна и погледна под масата в трапезарията, но видя само тъмнина и гора от дървени крака. Изправи се и се обърна. Пристъпи към дългия плот на бара, остави ножа на възглавничката на една от табуретките и се покатери върху плота. Протегна шия, за да надникне от другата му страна, и тогава го видя.

Навитото около врата й въже спря да се люлее.

Тони силно го дръпна.

Дани изкрещя и вкопчи ръце в плота. Сякаш я бяха шибнали с камшик зад врата. Главата й увисна надолу. Въжето одра ушите й, опърли като огън тила й и се изхлузи през главата й. Преди да успее да се опомни, Тони я шибна през лицето. Дани политна назад, стиснала очи от болка. Изплющя втори удар. Лявото й коляно се свлече от плота. Твърдият му ръб се вряза в бедрото й, смаза ребрата й, после гърдите, впи се под мишницата й. Коляното й се удари в табуретката и я преобърна. Гръдният й кош блъсна втора табуретка и я катурна на пода. Дани се стовари върху нея и се търкулна на пода, замаяна от болка.

Надигна се на четири крака. Ножът го нямаше. Дани запълзя по килима, като отчаяно риташе и драскаше с ръце пода, за да се изправи. Въжето отново изплющя и я шибна през хълбоците. В този миг тя скочи на крака и побягна.

Бързите му крачки и тежкото му дишане бяха точно зад гърба й. Пляс! Въжето се стовари върху раменете й.

Дани профуча край входната врата и се втурна по коридора. Ръката му силно я блъсна в гърба. Тя политна напред и направи отчаян опит да се задържи на крака. Напразно. Гърдите й се удариха в пода, тя се плъзна по корем напред и спря.

— Сега си моя — изрева Тони. — Трябваше да бъдеш мила с мен.

Стъпи върху нея.

Изправи се на два крака върху хълбоците й.

— Обичах те, Дани. — Той подскочи и тежестта му смаза таза й. — Никога не съм обичал друга. Мисля, че ще ти одера кожата. Ще я режа парче по парче. Не, не. Ще я разкъсам със зъби. Ще ти бъде ли приятно?

Той подскочи отново.

Дани се надигна. Краката на Тони се подкосиха. Жената се хвърли пълзешком напред по килима. Погледна назад и видя как Тони се блъсна с рамо в стената и падна по гръб с разперени ръце.

Тя се втурна презглава по коридора, вкопчи се в рамката на вратата и се шмугна в спалнята си. Тръшна вратата и натисна ръчката за заключване.

— Не можеш да ми избягаш! — крещеше Тони и риташе по вратата. — Ще ми паднеш! Ще те одера жива!

Той отстъпи назад, затича се към вратата и я блъсна с рамо. От удара политна назад.

— Ще ми паднеш! — дереше се той.

Той се втурна към банята. Запали лампата и дръпна чекмеджето под мивката. Намери пила за нокти. Беше метална и остра. Върна се тичешком пред спалнята. Ръката му силно трепереше. Върхът на пилата най-сетне уцели ключалката. Тони я завъртя и бравата изщрака с тих звън.

Той блъсна вратата, влезе и затвори след себе си.

Единствената светлина в спалнята идваше от двете догарящи свещи на тоалетката.

— Къде си? — пропя той. — Падна ли ми в ръчичките?

Погледна към леглото — покривката беше изритана в долния му край, горният чаршаф беше отгърнат, възглавниците бяха смачкани. Неотдавна е била тук с Джак. Любили са се. На светлината на свещите.

Тони се спусна към леглото, клекна и се взря в тъмнината под леглото.

Нямаше я.

Изправи се и се обърна. Вратата на банята беше затворена.

— Ехо! Дани!

Пристъпи към вратата и в този миг чу силен плясък.

Завъртя се на пети, изтича покрай леглото и дръпна завесите. Стъклената врата беше отворена. Водата в осветения басейн все още се пенеше.

Той се втурна към басейна.

Погледна във водата.

Тялото се поклащаше с лицето нагоре в дълбокия край на басейна, близо до трамплина. Беше вкочанено като труп и бавно потъваше към дъното.

— Дани!

Очите й се взираха в една точка на водната повърхност, сякаш очаровани от гледката. Устата й зееше.

Тони запристъпва около басейна.

Господи, колко е красива? Светлината играе по голото й тяло, косите й се веят като понесени от призрачен вятър.

Тони я пожела като никога досега.

Но не смееше да влезе във водата. Не би го направил дори заради Дани. Ами ако е номер, ако го сграбчи за краката и го повлече надолу…

Номер е, ей сега ще изплува, за да си поеме въздух.

Но Дани не изплува.

Потъна на дъното.

Бликналите сълзи в очите му размиха образа й.

— О, Дани! — прошепна той.

Болката разцепи мозъка му на две.