Ричард Леймън - Нощно шоу

Мустангът му си стоеше на мястото, до нейния фолксваген. Тя отиде до колата и надникна вътре. Колата беше празна.

По алеята излезе на улицата. Стъпи на тротоара и се огледа. Видя паркирани коли, светещи прозорци, но нито следа от хора.

Тя потрепери, загърна по-плътно халата на гърдите си и забърза обратно към къщи.

Отиде в кухнята и избра най-големия нож от поставката.

Мачетето…

Беше останало навън, до басейна. А тя нямаше намерение да излиза пак.

Загаси лампата. Стисна до болка ножа в ръка и седна на пода. Облегна гръб на бара, сви колене и зачака.

Джак отвори очи, но видя само тъмнина. Премигна, за да се убеди, че наистина ги е отворил. Остра болка прониза мозъка му.

Той вдигна ръка да докосне лицето си и почти не обърна внимание на меката повърхност, до която опря лакътя му. Без да си дава сметка какво е това, той разтри слепоочията си.

Какво става с главата му?

Спомни си, че беше с Дани. Ах, да. Звънецът на входната врата. Беше отишъл да отвори. След това сигурно се е върнал.

Господи, главата му сякаш щеше да експлодира.

Колко коктейла изпи? Два? А с вечерята пиха вино.

Защо е толкова тъмно в спалнята на Дани?

В банята сигурно има аспирин. Дано успее да стигне дотам, без да обърне някой мебел.

Опита се да седне. Нещо се блъсна в челото му. Той падна назад. От болката му се зави свят. Притисна ръце в челото си. Лактите му потънаха в нещо меко като възглавници.

Когато болката го поотпусна, той размърда лакът, изучавайки препятствието. Беше някаква мека тапицерия, под която усети твърда повърхност. Положението беше същото и под другия му лакът. Вдигна юмрук нагоре. На не повече от тридесетина сантиметра над лицето му кокалчетата му се удариха в дърво.

Опипа с ръце наоколо и разбра, че е в нещо като кутия. Напъна се и с всички сили блъсна капака. От усилието мозъкът му щеше да се пръсне. Но той продължи да блъска. Мускулите му затрепериха от напрежение, но капакът не помръдна. Останал без дъх, Джак отпусна ръце.

Безсмислено е, каза си той.

Обзе го паника. Разбра, че се намира в ковчег. В ковчега, който Тони държеше в катафалката си. Когато е отворил вратата, Тони сигурно го е халосал с някакъв предмет. Повалил го е на земята…

Дани!

О, Боже, та той ще нападне Дани!

Изведнъж Джак усети, че се движи. Не самият ковчег, а повърхността, на която беше поставен. Очевидно Тони го кара някъде. Далеч от Дани? Е, значи поне засега тя е в безопасност.

Освен ако Тони вече не е приключил с нея.

Господи, защо му трябваше да отваря вратата! Дани му каза да не го прави. Трябваше да остане при нея, да я защити. А сега беше напълно безпомощен. А може би вече е късно? Представи си я просната на пода в спалнята — гола, в кърви. Мъртва.

— Не! — изкрещя той.

Трябва да се овладея. Тук сигурно няма достатъчно въздух. Не мога да си позволя да го хабя напразно. Дишай полека.

Катафалката зави, притискайки рамото му в страничната дъска на ковчега.

Трябва да вярвам, че не е причинил зло на Дани. Засега просто иска да се отърве от мен.

Просто?

А после той ще се върне при нея, а аз няма да мога да го спра, ако не успея да се измъкна от проклетия ковчег!

Той опря колене в капака и с все сила натисна с крака и ръце. Не помръдна.

Може би страничните дъски не са толкова здрави. Превъртя се. Нямаше достатъчно място за раменете му. Той притисна гръб в едната тапицирана странична стена и блъсна другата с колене и ръце. Напразно.

Отпусна мускули, за да си почине, и в този миг ковчегът се разтърси. Той инстинктивно се вкопчи с ръце в стените.

Явно катафалката беше излязла от пътя. Клатушкането го наведе на мисълта, че са на някакъв черен път или насред полето.

Къде ме води?

Към гробището? При тази мисъл в стомаха му се образува ледена буца.

Не. Та нали гробищата се заключват, нали има пазачи?

Пък и наоколо нямаше гробище. Поне Джак не знаеше да има.

На Тони не му трябваше гробище. Стигаше му някое безлюдно местенце, където да му изкопае гроб.

Гроб!

Исусе Христе!

Той отново напъна стените и в този миг катафалката спря. Всичко замря, дори едва доловимото боботене на мотора.

Изминаха няколко секунди, в които не се случи нищо. После ковчегът се поклати и потътри с глух стържещ звук. Долният му край се наклони надолу. Джак се хлъзна по гладката тапицерия и опъна крака, за да се спре. Досещайки се какво ще се случи, той заби лакти в страничните дъски. Изведнъж ковчегът пропадна с дъното си надолу и Джак удари глава в капака. В следващия миг дървената кутия се тръшна на земята. От удара лактите му изхвърчаха нагоре и гърбът му с такава сила пльосна на пода, че му изскочи въздухът. Докато се бореше за глътка кислород, на капака се почука.