Ричард Леймън - Нощно шоу

В първия миг той не проговори. После каза:

— Да огледаме наоколо. Може да сме я сложили на друго място.

Тя поклати глава. Коленете й се подгъваха, зави й се свят. Ръката на Джак нежно я потупа по раменете.

— Беше тук в събота сутринта — каза той.

— Ние показахме на Тони как се отлива, калъпът. Той… иска да сложи главата ми на Ингрид.

Джак разроши косите й.

— Е, нали не притежава истинската.

Тя се опита да се усмихне.

— Скъпа, та това е само парче гипс.

— Това е моето лице. А Ингрид е моето тяло. Господи, направо усещам как я докосва.

— Не, аз те докосвам — каза Джак и я притегли към себе си.

Погали гърба й. Устните му се впиха в нейните. Тя се вкопчи в него.

— Ще си върнем Ингрид — увери я той.

— Как?

— Тони все ще се появи.

Джак провери задната врата. След това двамата излязоха от задушната работилница.

— Няма да ме има само един час — каза той.

— Сигурен ли си, че не мога да ти помогна?

— Ще се уплашиш.

— Не може апартаментът ти да е чак толкова разхвърлян.

— Ако те е страх да останеш сама…

— Не.

— Просто ще натъпча всичко в един куфар и веднага си идвам.

Той тръгна и Дани спусна веригата. Отиде в спалнята. Погледна през стъклената врата. Огреният от слънцето басейн сякаш я канеше в обятията си. Почти усещаше хладния допир на водата. Ала я беше страх.

Страх я беше да влезе в собствения си басейн, защото беше сама и Тони можеше да влезе през градинската порта.

— Мамка му — промърмори тя.

По-добре да не рискува. Стой си заключена в клетката, за да не те спипа мръсникът…

То пък една клетка! Стъклен аквариум. Ако Тони поиска, може да влезе за две секунди.

Тази мисъл я убеди, че в къщата е точно толкова несигурно, колкото и в градината.

— Каква съм умница — каза си тя.

Тя тихо се засмя и свали лепнещите от потта дрехи. Отиде в банята и взе банския костюм, който беше метнат на вратата на душа. Същият изрязан оранжев бански, който носеше в събота. Когато дойде неканеният Тони.

— Няма да стане — каза тя.

Отиде до шкафчето и извади цял зелен бански. Макар и той да бе доста изрязан, не можеше да става сравнение с оранжевия. Тя го нахлузи, изтегли го нагоре по краката си и промуши ръцете си през презрамките. Изведнъж осъзна защо облича тази бански.

За да не я види Тони в другия.

Тя очакваше ли го?

Да. Защо иначе би избрала по-скромния бански?

— Да заповяда — каза тя, взе си кърпата, отвори стъклената врата и излезе в градината.

Слънцето грееше. Подухваше лек ветрец.

— Къде отиде Джак? — попита Тони.

Дани рязко обърна глава надясно.

Тони се беше излегнал гол до кръста на близкия шезлонг, скръстил ръце под лъскавото си теме. Беше свалил превръзките. Лицето му беше цялото натъртено, на петна и осеяно с драскотини. Лявото му око почти не се виждаше под отока.

Дани се втренчи в него по-скоро объркана, отколкото уплашена. Имаше чувството, че някак си сама го е призовала.

— Откога си тук? — попита тя.

Звукът на гласа й я върна в реалността.

— Само от няколко минути. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Видя ли, че Джак тръгна?

— Не, само забелязах, че колата му я няма.

— Значи си решил да дойдеш, без да знаеш, че го няма?

Той кимна.

— Случайно съвпадение.

— Всеки път става така, че идваш тъкмо когато го няма.

— Да. Вече започва да ми липсва.

— Ти дебнеш около къщата.

Това вече не беше въпрос.

Той я погледна така, сякаш бе изгубила разсъдъка си.

— И майка ти не е починала в събота.

Той свали ръцете от темето си, надигна се и се намръщи.

— Почина. Казах ти самата истина. Защо да те лъжа?

— Добре го беше замислил, нали? Пуснах те да влезеш, нахраних те, заведох те на кино. Опита се да ме сваляш…

— Ти си луда!

— Луда съм, задето ти повярвах. Хванах се на въдицата ти! Сигурно ме мислиш за много лесна плячка. Достатъчно е да ми пуснеш една сълзлива историйка и аз ще съм като памук в ръцете ти. Какво ще ми сервираш днес, Тони? Да не е умрял баща ти? Или кучето ти е прегазено от автомобил? Хайде, да чуем! Не вярвам да не си приготвил нещо за старата глупачка.

Той се изправи.

Бавно се приближи към нея. Тя отстъпи назад.

— Не мога да не те виждам.

— Справяш се добре със самотата, когато Джак е тук.

— Той ме мрази.

Дани протегна ръка назад и напипа дръжката на вратата на терасата.

— Искам да си тръгнеш. Веднага.

Той поклати глава.

— Не мога. Обичам те. Толкова много те обичам.

— Тогава направи, каквото ти казвам. Върви си. Моля те.