Ричард Леймън - Нощно шоу

— Обичаш ли ме още? — попита той.

— Толкова си доволен от себе си!

— Трябва да призная, че съм.

Тя облиза соления ръб на чашата си и отпи.

— Ти наистина ме заблуди.

— Да, донякъде съжалявам за това.

— Донякъде съжаляваш?!

— Ще ми простиш ли?

— Ще трябва да си помисля.

Той остави чашата си и се свлече на колене пред Дани.

— Умолявам те. Най-смирено искам прошка.

— Не знам…

Той притисна чело в коленете й. Ръката му се плъзна по бедрото й.

— Какво правиш?

— Най-смирено искам прошка.

— Не изглеждаш толкова хрисим.

— Така правят мерзавците — отвърна той и дръпна връвчиците на банския й.

Дани изля коктейла си върху главата му. Той трепна и се сви, а после вдигна към нея усмихнатото си мокро лице.

— Това значи ли, че сме наравно?

Тя поглади мокрите му коси.

— Всъщност ти си едно много съобразително момче, макар и да го показваш по твърде перверзен начин.

— Знам.

— Благодарих ли ти?

— Все още не.

— Напомни ми. Ще ти благодаря след вечеря.

Вечеряха на свещи в трапезарията. Менюто беше свински пържоли с ориз. Когато привършиха, Джак напомни на Дани, че е време да му се отблагодари.

Двамата взеха по една свещ и преминаха през тъмния коридор към спалнята. Оставиха свещите една до друга на тоалетката. Огледалото отрази пламъчетата и те станаха четири.

Дани се обърна към Джак. Погали гърдите му и зарови пръсти в нежното им руно. Усети топлината му под корема си и затъркаля зърната на гърдите му, докато той развързваше банския на гърба и шията й. Свали горнището й. Тя потрепери, когато той докосна гърдите й, плъзна пръсти по тялото й и дръпна връзките на долнището. Остана гола. Голямата му топла длан разтри хълбоците й. Другата му ръка погали като лек ветрец окосмението между краката й. После силно я притисна. Дани изви гръб и дръпна банския му. Ръката му се плъзна нагоре, оставяйки влажна диря по корема й, а Дани се наведе и свали банския до глезените му. Целуна върха на възбудения му член. Разтвори устни и го пое дълбоко в устата си.

В следващия миг се озова без дъх на леглото до Джак. Езикът му заигра между устните й. Едрото му тяло излъчваше топлина. Той откъсна устни от нейните, надигна се и близна зърното на едната й гръд, после го захапа и плъзна ръка между бедрата й. Пръстът му потъна в нея.

На вратата се звънна.

Джак простена.

— Прекрасно — измърмори Дани.

Отново се позвъни.

Устните му се отдръпнаха от гърдите й. Дани го хвана за ръка и го спря.

— Нека си звъни — каза тя.

Стояха неподвижно и чакаха звънецът да спре.

Той продължаваше да звъни.

— Упорито копеле — не издържа Дани.

— Ще видя кой е.

— Не, ще си отиде.

На няколко пъти се възцари тишина и Дани тъкмо решаваше, че натрапникът си е отишъл, когато звънецът отново огласяше къщата.

— По дяволите!

— Дали не е нашият приятел? — обади се Джак.

— Не би се появил, когато ти си тук.

— Ей сега ще се върна. Ти не мърдай.

Подпряна на лакът, Дани наблюдаваше Джак. Той нахлузи банския си и бързо тръгна към коридора. Когато излезе от стаята, тя седна. По тялото й се стичаха струйчици пот. Тя ги избърса с чаршафа.

Звънецът млъкна.

Съзря подаръка от Джак в трепкащата светлина на свещите и се усмихна. Ако не ги бяха прекъснали, щеше вече да е поднесла благодарностите си към него.

А сега и двамата щяха да си поемат дъх.

Когато Джак се върнеше, щяха да започнат с нови сили.

Тя обърна очи към тъмния коридор. Не чуваше нито гласове, нито стъпки.

Не би трябвало да му отнеме толкова време.

— Джак? — повика тя.

Не получи отговор.

Обхвана я безпокойство и скочи от леглото. Грабна халата от гардероба и се втурна към вратата. Надникна и огледа дългия коридор. Сякаш нищо не помръдваше в мрака.

— Джак? — прошепна тя.

Тишина.

Дани излезе от спалнята. Зашари с пръсти по стената и напипа ключа на осветлението. Трите лампи обляха коридора със светлината си.

Нямаше никой.

Тя се втурна към входната врата.

Беше затворена.

Дани обиколи тичешком всекидневната и трапезарията, заобиколи бара и влезе в кухнята. Запали лампата. И там нямаше никой. Босите й нозе зашляпаха по линолеума на път за работилницата. Там беше тъмно. Дани протегна ръка и запали лампата. Прекрачи прага. И тук нямаше никой.

Отново се хвърли към входната врата и отвори. Вгледа се в мрака.

Нищо не помръдваше.

— Джак! — изкрещя тя. — Джак, къде си?

Когато не получи отговор, тя тръгна по хладната влажна трева към средата на моравата.