Ричард Леймън - Плът

Да върви по дяволите. Евън Форбс да върви по дяволите. Както и Роланд не-знам-кой-си и професор Блейн, защото и двамата ме гледат сякаш копнеят да разкъсат дрехите ми! И кой още? Защо не всички накуп? Защо не всички мъже изобщо? Хелън е права. Те са само надървени пениси, търсещи тясна дупка.

Добре де, поне по-голямата част.

Алисън си даде сметка, че стиска зъби и трепери. Обви раменете си с ръце.

Стой още малко тук и на сутринта ще те намерят като замръзнал леопард на Килиманджаро. Ще застанат наоколо и с благоговение ще се чудят: „Какво прави тук?“ И някой скапаняк вероятно ще си навре лапите под блузата ти. Няма да остави такова дребно нещо като смъртта да попречи на едно хубаво опипване.

Побъркваш се, Алисън.

Разтри лице. Махна ръце от раменете си. Бризът се промъкна и открадна топлинката от кожата под блузата.

Таванската й стая щеше да е топла, а леглото — меко.

Стига е лежала тук.

Изправи се и тръгна към вкъщи.

Прозорците на втория етаж бяха тъмни, но крушката на горната площадка на стълбището светеше. Все още трепереща, Алисън бързо се изкачи и отключи вратата. Влезе вътре. Великолепно бе да усети топлината.

Хелън вероятно е палила ароматни пръчици. Независимо от бриза, който проникваше през отворените прозорци, във въздуха витаеше лек дъх на бор.

В процепа под врата на Хелън не се забелязваше светлина.

Алисън се надяваше Хелън да я чака нетърпеливо, за да чуе за всички нощни приключения. Но сигурно вече минава единадесет. С лекции утре в осем, вероятно е решила да не задоволи любопитството си, а да си ляга.

На слабата светлина от прозорците Алисън си проправи път по коридора и влезе в банята. Наплиска лицето си. Изми зъбите. Използва тоалетната.

Застанала на прага, за миг тя си наложи да се съвземе. Загаси лампата и тръгна по тъмния коридор към стълбите. Изкачи ги бавно като се държеше за перилата.

След тъмното стълбище стаята й на тавана, огряна от сивата светлина, проникваща от единствения прозорец, изглеждаше почти ярко осветена. Разтворените пердета леко се залюляха от вятъра. Застанала на прага, тя обаче изобщо не го усети. В стаята бе дори по-задушно, отколкото очакваше.

Няма междинно положение, помисли си тя. Или трепериш, или се потиш.

Остави чантата на пода, но така, че да не пречи, ако й се наложи по-късно да отиде до тоалетната.

Свали блузата и я остави да падне също на пода. Разкопча късите панталони. Дръпна ги надолу заедно с пликчетата.

Стаята продължаваше да е неприятно гореща, но усети съвсем лек повей на вятъра върху голата кожа.

Хвърли поглед зад гърба си, пристъпи към гардероба и се облегна на него. Вратата се затвори с трясък. Стресна се и затаи дъх, шокирана и от факта, че опората не се оказа достатъчно стабилна, и от острия звук.

Пое дълбоко въздух.

Притисна вратата с дупе. Сега вече беше затворена.

Приятно й бе да усеща хладината на гладкото дърво върху гърба си. Облегната назад, вдигна единия си крак и събу чорапа и маратонката. Повтори същото с другия.

При шкафа издърпа чекмеджето и прокара ръка по дрехите вътре. Пръстите й напипаха тънката материя на новата нощница. Беше по-лека от останалите и беше чудесна за нощ като тази. Извади я, мина покрай леглото и застана пред прозореца.

Слабият полъх на вятъра погали кожата й. До не много отдавна хладният въздух я бе изстудил до кости. А сега усещането от него бе великолепно. Виеше се около бедрата на Алисън, промъкваше се между краката й, галеше корема и гърдите й и се мушваше под мишниците. Остави нощницата да се изплъзне от ръцете й. Вдигна ги високо, облегна се на рамката на прозореца, разтвори крака и затвори очи.

Вятърът нежно се движеше по нея.

След като чу водата в тоалетната, Роланд бавно преброи до шестдесет. След това — втори и трети път. Замисли се. Представи си как Алисън се съблича в таванската стая и ляга. Във фантазиите му тя не бе завита с чаршаф. Носеше само горнището на пижама. Видя се застанал над нея и, докато тя спи, бавно да разкопчава копчетата и да отмята дрехата настрани. На оскъдната светлина от прозореца кожата й е като слонова кост. Посяга да я докосне, но изведнъж тя става тлъста, превръща се в Хелън и, макар че е мъртва, му се хили. Сепна се и удари чело в пружините на леглото.

Отпусна глава на пода.

Затаи дъх, заслуша се и почти очакваше да чуе Хелън, събудена от удара, да простене или да се обърне на дюшека над главата му.

Не ставай глупак, смъмри се той. Тя е мъртва.