Ричард Леймън - Плът

Но тогава за какво бяха последните три дни, ако сега ще се предадеш? Нищо няма да си научила.

Напротив. Ще си научила, че независимо от всичко, което става, всичко се свежда до чукането.

А не е редно да е така, да го вземат дяволите.

Тя бутна вилицата под последната хапка в чинията.

Времето ти изтича, моето момиче.

Сдъвка я. Преглътна. Изпи остатъка от шампанското.

Евън вдигна бутилката.

— Ще я довършим ли?

— Не, благодаря.

Изля съдържанието в чашата си и бързо го изпи.

— Бих пийнала кафе, ако имаш.

— Разбира се. Никакъв проблем.

Евън донесе двете чаши кафе в хола и ги постави на масичката пред дивана. Наведе се и вкара касетата с „Да имаш и да нямаш“ във видеото на полицата до телевизора. Когато понечи да се изправи, се препъна. Залитна няколко крачки, успя да запази равновесие и през рамо се ухили на Алисън.

— Нарочно го направих — обяви той.

Доста си е пийнал, помисли си тя.

Той внимателно тръгна към кухнята. В това време Алисън се надигна от дивана и запали близката лампа. Докато лампата светваше, осветлението в кухнята изгасна.

Тя отново седеше на дивана, когато той се върна. Залиташе. В едната ръка държеше бутилка уиски, а в другата — купичка бита сметана.

— Какво ще кажеш за ирландско кафе? — попита той и се стовари тежко на дивана до нея.

До нея, но едва ли на повече от десет сантиметра.

— Ще пия моето без нищо — отвърна Алисън.

— Добре. Нека да не може да се каже, че съм искал да те упоя с алкохол. Когато всичко свърши, нека да не може да се твърди, че Евън се е опитал да замъгли съзнанието на прекрасната дама с алкохол, опиат или магьосничество.

— Пиян си — отбеляза Алисън.

— Полупиян — той заприказва с едната половина на устата си като доста добре имитираше У. С. Фийлдс. — Тя беше разкошна, прелестна блондинка, която ме тласна към пиенето. Поне за това съм й благодарен.

Алисън отпи от кафето.

— Само да повърнеш и аз си тръгвам.

— Да повърне човек и светът повръща с него…

Но той все пак остави бутилката уиски на масата. Отпи от кафето. След това пусна филма.

Алисън се изтегли напред на дивана, наведе се и отпиваше от чашата кафе докато я изпразни. След това се облегна назад на възглавниците. Изхлузи обувките, стъпи на ръба на масичката и се загледа във филма през разтворените си колене.

Не успяваше да следи филма. Мислеше за Евън. Усещаше, че и той не гледа филма.

Беше се отпуснал до нея с протегнати под масата крака. Лявата му ръка не докосваше Алисън, но бе твърде близо до рамото й. Имаше усещането, че долавя топлината й. Другата му ръка бе върху бедрото му.

Червените дигитални цифри на часовника на видеото показваха 9:52.

От близо двадесет минути седим като манекени, помисли си Алисън.

Изпитваше нужда да промени позата си. Но не помръдна. Всяко движение щеше да послужи като сигнал.

Това е лудост.

Свали краката си, седна изправена и се протегна като изви гръб. Раздвижи глава, за да разхлаби вратните си мускули.

Евън се обади:

— Чакай.

Пресегна се и започна да мачка врата й.

Усещането от пръстите му върху схванатия й врат беше приятно. Алисън се обърна с гръб към Евън като сгъна единия си крак и го качи на дивана.

Сега се започва, мина й през ума.

И двете ръце на Евън вече бяха на врата й и я масажираха, стискаха, прегръщаха, галеха. Схванатостта изчезваше. Алисън затвори очи и отпусна глава. Масажиращите я ръце я отпускаха и я караха да се чувства безпомощна и мързелива.

Ръцете си прокарваха път по голия врат към раменете.

Хубаво й беше. Защо да не й стане още по-хубаво?

Алисън разкопча едно копче. Ръцете на Евън продължаваха да се движат по голата й плът като разширяваха обсега. Алисън усети разхлабване на блузата и инстинктивно разбра, че средното копче отново се е разкопчало. Евън се опита да разгърне още повече блузата. Платът се опъваше. Тя се извъртя, измъкна блузата от късите панталонки и я вдигна нагоре като оголи рамене.

Движеше се напред-назад под успокояващото докосване на ръцете на Евън. Чувстваше се безсилна да вдигне глава или да отвори очи, или да възрази, когато той свали надолу презрамките на сутиена й.

Той спря за момент. Меката възглавница под Алисън леко мръдна и тя реши, че Евън също сменя позата. Дали се свлича на колене? Да. От дишането му долавяше, че сега е по-нагоре. Галеше я по раменете, прокара ръце навътре в ръкавите на блузата, за да погали горната част на ръцете й, след което ги плъзна надолу и навън — надолу към гърдите, като ги вмъкна под тънкия плат на сутиена и разкопча и последните копчета.