Ричард Леймън - Плът

Господи, мина му през ума. Какво става? На нея, да не би да й харесва?

Ръката й се плъзна нагоре, погали рамото му. Тя докосна косата до ушите му. Помилва го по бузата.

Писъците пронизаха ушите на Алисън. Китката й бе сграбчена и насилена надолу, а палецът й — изваден от очната му ябълка с мокър, всмукващ звук. Роланд не се опита да я задържи. Захлупи ръце върху лицето си и залитна над нея.

Алисън сви колене. Той се строполи на дюшека между краката й. Тя заби крака в него, обърна го и го изтласка настрани. След това изрита високо над тялото му и се оттласна от леглото.

Махна лепенката от устата си, докато отстъпваше назад. На лунната светлина голото тяло на Роланд изглеждаше сиво и мъртвешко. Той се гърчеше, притискаше ръце към лицето си, забиваше пети в дюшека и надигаше таза си, докато квичеше.

Алисън се извърна. Хвана се за парапета и хукна по тъмното стълбище. В дъното се опита да извика, за да предупреди Хелън, но гласът й излезе като прегракнал шепот. Претича през хола, сви по коридора, отвори със замах вратата на стаята на Хелън и запали лампата.

— Хелън!

Хелън не помръдна под завивките.

Алисън се втурна към леглото.

— Бързо! Трябва да… Роланд е горе… Нападна ме!

Тя отметна завивките и Хелън се вторачи в нея с безжизнен поглед през накривените си очила. Лицето й бе наранено, охлузено и подуто. На брадичката й имаше засъхнала коричка от повръщано. Алисън стисна сиво-синкавата кожа на рамото.

— Хелън! — разтърси я тя. Главата на Хелън леко се наклони. Огромните й гърди сякаш трепнаха. — Хелън! Хайде!

Алисън пусна рамото. Там, където пръстите й бяха стиснали, кожата остана вдлъбната.

Втрещена, Алисън отстъпи назад.

Той беше убил Хелън.

Не. Това е някаква кошмарна шега. Хелън не е мъртва. Не е. Това е някаква шега.

Мъртва е.

Алисън излезе от стаята. Погледна към тъмния хол.

— КОПЕЛЕ ТАКОВА! — изкрещя тя.

И чу забързани стъпки по таванското стълбище. Ужасът, който предизвикаха у Алисън, я накара да се втурне към вратата. Отвори я, шмугна се навън, хлопна я и хукна по стълбите. Боядисаните дървени стъпала бяха мокри от росата и краката й се хлъзгаха. Тя се позабави, за да не падне, и по този начин да даде възможност на Роланд да я настигне. Скочи от четвъртото стъпало. С издута около себе си нощница полетя в хладния нощен въздух и се приземи на пътеката отвъд тревата.

Хвърли поглед назад. Роланд не беше на стълбището. Като отстъпи встрани видя, че вратата на площадката продължава да е затворена.

Заобиколи и бързо отиде до входа на професор Тил. Кухнята беше тъмна. Пробва дръжката. Вратата се оказа заключена. Затова тя силно захлопа.

— Професор Тил! — извика Алисън. След това изкрещя: — Пожар! Пожар!

Продължи да тропа по вратата. Кухнята продължаваше да е тъмна. Заметна дясната си ръка, хвана висящите белезници и като ги използва за метален бокс, разби стъклото. Пресегна се навътре, като внимаваше да не се пореже на стърчащите ръбове стъкло, и завъртя топката на вратата. Открехна вратата и измъкна ръкава си.

Хвърли поглед към страничното стълбище. Продължаваше да няма и следа от Роланд. Отвори вратата. Посипаните по пода стъкла издрънчаха, когато долният край на вратата ги помете. Хваната за дръжката, Алисън протегна крак колкото се може по-напред и чак тогава стъпи. Не усети стъкло под стъпалото. Отпусна тежестта си на този крак, завъртя се и като се наведе напред, за да достигне ръба на вратата, я затръшна.

Внезапно появилата се светлина заслепи Алисън.

Примижавайки, тя се извърна.

На прага, с бастун вдигнат като боздуган, стоеше професор Тил. Белите му коси бяха разрошени. Беше облечен в развлечена раирана пижама. Намръщен, той премигна и се готвеше да каже нещо.

— Изгасете лампата — шепнешком заповяда Алисън.

Той не зададе никакви въпроси. Превъртя ключа за осветлението.

Алисън му обърна гръб и се загледа през прозорците на вратата.

Все още никакъв Роланд.

— Той уби Хелън — обясни тя. — Той… Нараних го, но е там горе.

— О, Боже мили!

Алисън чу някакво изтрополяване. Погледна през рамо. Бастунът на професор Тил бе стиснат между коленете му. Държеше слушалката на стенния телефон и завъртя шайбата.

— Полицейският участък — отекна решително и ясно гласът му, сякаш беше в претъпкана с омаяни студенти аудитория. Изчака няколко секунди преди да продължи. — Има убийство на Епъллейн 364, а извършителят е още тук. Елате веднага — и окачи слушалката.