Матю Райли - Летящ старт

Но всички се съгласиха, че при състезанията по двойки е така.

Оставаше още един четвъртфинал и тълпата зашумя в очакване.

Публиката знаеше, че двамата състезатели се обучават при един същ преподавател — това винаги беше гаранция за интересно надбягване.

Обаче всички в училището знаеха, че има и нещо друго: Айзая Уошингтън презираше дълбоко своя млад съотборник — смяташе го за прекалено самонадеян.

Сцената беше готова.

Колите заеха местата си в стартовата решетка.

Надбягването между Уошингтън и Чейсър беше направо наелектризиращо.

За разлика от повечето състезания до момента, в това имаше чувство . Тълпата усети напрежението във въздуха, докато двете коли заемаха местата си в решетката и Айзая Уошингтън се вторачи гневно в Джейсън и Бъг.

Дойде стартът и те се стрелнаха по пистата, състезанието се развиваше при шеметна скорост, с многократна смяна на водачеството и смели надминавания, които караха тълпата да крещи и ръкопляска.

След 20 обиколки нищо не се беше променило. Водачеството се сменяше след всяко спиране в бокса.

Обиколка 40 — по настояване на Бъг Джейсън пропусна едно влизане в пита и в продължение на три обиколки преследваше противника си, но Уошингтън отбиваше решително всички опити да бъде надминат. След това той самият се впусна да преследва Джейсън, но неговият опит също се провали.

И тогава в Обиколка 57 — грешка!

В тази напрегната обстановка беше само въпрос на време някой да допусне грешка и тя се оказа дело на човека, от когото най-малко се очакваше нещо подобно — Сали Макдъф.

Беше нехарактерна за нея грешка на новак — в стремежа си да координира добре идващия питстоп, Сали неволно смеси използвани и нови магнитни дискове и захрани Тарантула с вече използвани, за да бъдат монтирани на „Аргонавт“.

Стопът завърши, Джейсън даде газ, за да излезе от питлейна, но на мига разбра, че нещо не е наред. Не разполагаше с пълна мощност.

Това се оказа скъпа грешка.

Защото „Аргонавт“ трябваше отново да влезе в бокса — още на следващата обиколка.

— Джейсън, ужасно съжалявам! — проплака Сали, докато Тарантула сменяше дисковете. — Вината е изцяло моя.

— Не се тревожи за това! — извика Джейсън. — Просто гледай да се върнем бързо на трасето.

След секунди отпраши към пистата…

… и изведнъж се озова на сантиметри пред „Черният куршум“ и ненаситната му паст. Вече изоставаше с цяла обиколка и трябваше да лети за живота си: Уошингтън беше с нови дискове, пълен с охладителна течност резервоар — и според Бъг очите му били смъртоносни.

Обаче Джейсън не се предаваше. Караше здраво. Съсредоточаваше се с мрачна решителност.

Първата фаза преследване премина във втора, а тя в трета. Когато се налагаше влизане в бокса, Джейсън можеше да го прави само след Уошингтън, защото другото би означавало да се признае за победен.

„Никога не се отказвай. Никога не казвай: «Не мога повече…».“

В Обиколка 82 Уошингтън отново зави по питлейна — съвсем навреме за Джейсън. „Аргонавт“ беше останал почти без охладителна течност, а магнитните дискове бяха на път да сдадат багажа.

При следващата обиколка Джейсън се шмугна в бокса за зареждане догоре с охладителна течност и нови магнити.

И изведнъж щастието му се усмихна.

Когато влезе в своя питстоп, Айзая Уошингтън още беше в бокса.

Питмашината му беше замръзнала насред работа и старшият му механик трескаво се опитваше ръчно да я издърпа настрана от „Черният куршум“.

Джейсън си спомни думите на Скот Сиракюз отпреди няколко дни: „Пистопът е Х-факторът в състезанията по двойки, защото щом спреш болида си, рискуваш никога повече да не тръгнеш“.

Което означаваше, че Джейсън си е върнал изгубената преди малко обиколка и в момента са в една и съща.

Джеймс вмъкна „Аргонавт“ в питстопа — и установи, че разстроената от предишната си грешка Сали не е разбрала указанията на Бъг по радиото за пълно зареждане.

Беше подготвила питмашината само за доливане.

— О, Джейсън, толкова съжалявам!

— Дай ми каквото си приготвила, защото трябва да тръгваме! — изкрещя той.

Маркучът на Тарантула впръска малко маслиненозелена охладителна течност в резервоара на „Аргонавт“ и Джейсън даде газ…

… а Уошингтън остана в своя пит.

„Аргонавт“ се понесе по пистата със скоростта на куршум. Сам.

Беше успял да направи почти цяла обиколка, когато „Черният куршум“ изхвърча от питлейна — точно навреме — и зае мястото си на пистата веднага след като Джейсън взе последния завой.