Матю Райли - Летящ старт

Питстопът на Ериъл мина почти перфектно и тя успя да излезе на пистата с малка преднина пред Джейсън, но вече в същата обиколка.

Мина Обиколка 40, но нямаше никакви промени.

Друга фаза преследване имаше между Обиколка 50 и 55, но Джейсън оцеля и този път.

Около Обиколка 81 Джейсън влезе в ролята на преследващия, но Ериъл решително го отбиваше.

Ериъл опита отново, когато Джейсън трябваше да влезе в пита в Обиколка 90, но нямаше успех.

Това означаваше, че след 96 обиколки и суперсблъсък на двойки в продължение на 48 минути, през последните четири обиколки им остава само да се втурнат към финала.

Двата болида се носеха по пистата, като се накланяха на завоите като ракети. Цветните ивици по фюзелажите им почти съвпадаха.

Когато оставаха още три обиколки, Джейсън почувства изтощение, нервите и рефлексите му бяха напрегнати докрай. Нямаше престава дали ще може да продължи дори още секунди…

Още две обиколки… Погледът му започна да се замъглява… а Ериъл изпълзя леко напред.

60 секунди до края.

Влетяха в градския участък и Джейсън даде пълна тяга на дюзите.

„Аргонавт“ прелетя през надлеза, влезе в десния завой с наклон почти 90 градуса спрямо земята и успя да изскочи един метър пред „Свирачът“.

Двете коли излетяха с рев от последния завой и започнаха последната обиколка. Сега „Свирачът“ беше на по-малко от метър пред „Аргонавт“.

Джейсън стисна зъби. Даде газ.

Виеше му се свят.

Между градските сгради, остър наклон, „Свирачът“ — червена сянка малко пред него; ревът на тълпата пръскаше мозъка му.

През надлеза и към десния завой — всички педали и циферблати на червено!

И тогава, за частица от секундата, видя.

Видя, че Ериъл Пайпър направи грешка.

Взимаше последния завой прекалено отворено. Последният завой от 200-те досега в това изтощаващо нервите и съсипващо рефлексите състезание.

Джейсън мобилизира последните си запаси от енергия и умения и се стрелна напред. Започна завоя широко, но после се гмурна от вътрешната страна на Ериъл.

Когато започнаха да завиват едновременно, „Аргонавт“ се оказа от вътрешната страна на „Свирача“…

… изравни се с него…

… и двата болида се стрелнаха заедно по финалната права и след най-невъобразимото и напрегнато състезание на двойки в продължение на 100 обиколки пресякоха финала с почти изравнени предници. Победителят беше…

… „Аргонавт“.

С носа на предния спойлер.

Официалната разлика, довела до победата му, която беше извлечена от микрочиповете в предните им крила, се оказа 0,04 секунди — „четири стотни от секундата в полза на Дж. Чейсър“.

Джейсън се върна в бокса уморен физически и психически изтощен.

Турнирът продължаваше с неотслабваща сила: другите двама състезатели вече бяха заели стартовата решетка и се приготвяха да тръгнат.

Вдигащият пара „Аргонавт“ се пъхна в бокса си — от болида се носеше острата миризма на изразходвани магнитни дискове.

Джейсън и Бъг се измъкнаха от кабината, свалиха каските от потните си глави — и веднага се озоваха в прегръдките на Сали Макдъф и гордите им родители.

— Джейсън Чейсър, ти си голям куражлия и великолепен състезател! — възкликна Сали. — Смятах, че ще те глътне още през първата фаза на преследване.

— Аз също — включи се Хенри. — Девет обиколки! Успя да я отбиваш в продължение на девет обиколки! Никога не съм виждал подобно нещо! Как успя да го направиш?

Джейсън хвърли кос поглед към Скот Сиракюз, който бе застанал наблизо.

— Никога не се отказвай! Никога не казвай: „Не мога повече“.

Родителите на Джейсън се задоволиха с това обяснение и ги оставиха с Бъг да се стоварят на столовете си в дъното на бокса.

Сиракюз дойде при тях, огледа ги — Джейсън и Бъг бяха изтощени, косата им беше мокра от пот и чорлава…

… и се усмихна.

— Добро състезание, момчета. Много добро. Господин Чейсър, от дълго време не бях виждал пилот да запазва подобно самообладание.

— Благодаря, сър — отговори Джейсън.

— Вземете душ и си починете. Следващият рунд ще настъпи по-бързо, отколкото предполагате, и трябва да сте свежи за него.

След десет минути Джейсън излезе от своя душ в бокса — точно навреме, за да види как Ериъл разговаря оживено с Фабиан.

Всъщност говореше само тя.

Той се отдалечаваше — и не само това, но махна пренебрежително с ръка на сълзливите й молби.

Ериъл остана сама в бокса си, с обляно в сълзи лице.

Джейсън знаеше какво става. Снощи Ериъл беше отишла в стаята на Фабиан — той не искаше да мисли за онова, което се е случило там — а сега беше изгубила още в първия кръг на турнира и франсето вече не искаше да знае за нея.