Матю Райли - Летящ старт

Двукратен вой на сирена, стартовият светофар светна зелено и двете коли се стрелнаха напред от местата си в стартовата решетка, а тълпите по трибуните ревнаха възторжено.

Два болида.

Една затворена писта.

Ослепително слънце.

Размазани стени.

„Аргонавт“ и „Свирачът от Хамелн“ се наклониха и завиха, докато се носеха като два куршума по пистата и се накланяха, и връхлитаха, разминавайки се на косъм, докато се бореха за позиция.

С крайчеца на окото си Джейсън видя червено-белия нос на „Свирачът“ да се носи по пистата до него.

След пет бързи обиколки не се беше променило нищо.

След десет също.

Размазаната писта се стрелкаше покрай кабината.

Правеха обиколка след обиколка, стрелкаха се отгоре и отдолу по пистата с формата на леко сплескана осмица — в някои точки един до друг, на други — преследвайки другия по петите, водачеството се сменяше, но не можаха да избягат един от друг на повече от няколко дължини на колите.

Тълпата беше омаяна.

Точно тогава, сякаш кон губи подковата си, Джейсън най-неочаквано изгуби един от магнитните си дискове и макар по никакъв начин да не искаше да влиза пръв, зави към питлейна.

Ериъл остана на пистата и извъртя следващата 30-секундна обиколка.

Тълпата замря от вълнение.

Джейсън разполагаше с 30 секунди.

Влезе в питстопа. Тарантула се спусна.

7 секунди… 8…

„Свирачът от Хамелн“ изфуча през градската част.

Нови магнитни дискове. Охладителна течност.

„Свирачът“ пресече пресечната точка на осмицата.

13 секунди… 14 секунди.

— Сали…

— Почти свършвам… Окей! Давай!

Сали съкрати престоя в пита, Тарантула се вдигна под тавана, а Джейсън натисна газта и изхвърча с рев от питлейна точно в мига, когато Ериъл излетя от последния завой. „Свирачът“ се залепи за петите на „Аргонавт“ и беше само на няколко дължини от него!

Беше класическо надбягване на двойки — сега бяха във фазата, известна като „преследване“.

„Свирачът от Хамелн“ (без питстоп досега) се беше залепил за опашката на „Аргонавт“ (1 питстоп) и яростно го преследваше. Ако Джейсън допуснеше и най-малката грешка, която да позволи на Ериъл да излезе и милиметър начело, състезанието щеше да приключи.

Дори да беше десета от милиметъра, монтираните в предните криле микрочипове щяха да започнат да вият веднага щом едната кола излезе с обиколка пред другата.

Джейсън трябваше да задържи Ериъл, докато не дойдеше време да влезе в боксовете.

Обаче тя не влизаше и не влизаше.

Вместо това продължи да го преследва.

Направо се беше залепила за него.

Преследваше го, взимаше всеки завой със съвършен наклон, с всяка обиколка го доближаваше все повече. Придърпваше го като рибар риба метър след жесток метър.

След една обиколка беше на две дължини от „Аргонавт“.

След две — на една.

След три обиколки вече беше преполовила и едната!

Нямаше милост. Ериъл хвърляше всички сили срещу него, взимаше чисто всеки завой, непрекъснато търсеше пролука, за да се стрелне покрай болида му, превръщаше тази битка в състезанието на живота му.

На четвъртата такава обиколка преднината на Джейсън се стопи до половин дължина на болид.

„Запази спокойствие… — каза си той. — Запази спокойствие…“

Пет обиколки. В повечето случаи фазата преследване завършваше около петата обиколка, когато или преследвачът трябваше да влезе в боксовете, или преследваният не издържаше и катастрофираше.

Шест обиколки.

Ериъл се промъкна до него!

„Опитва се да те накара да направиш грешка.“

Седем обиколки.

Сега се състезаваха един до друг!

Джейсън продължаваше да впива очи в пистата пред себе си — страхуваше се, че ако посмее да стрелне поглед встрани, ще види очите на Ериъл зад визьора на каската й.

Осем обиколки и хората по трибуните започнаха да стават на крака.

Осем обиколки! Вътре в себе си Джейсън виеше. Докога Ериъл щеше да продължава така? Кога щеше да влезе за питстоп?

На деветата обиколка носът на болида на Ериъл започна да се промъква напред.

„Не! Ще ме надмине!“

Зрителите започнаха да викат.

„Никога не се отказвай! Никога не казвай: «Не мога повече».“

И докато се носеха по основната права, започвайки Обиколка 20 — десетата обиколка от фазата преследване — Ериъл зави и влезе в питлейна.

Тълпата избухна в аплодисменти: Джейсън току-що беше оцелял в преследване, продължило девет обиколки — почти двойно повече от средностатистическите.