Матю Райли - Летящ старт

Картите рязко се бяха обърнали.

Уошингтън беше прекарал по-голямата част от състезанието, настъпвайки Джейсън по петите, но сега, когато оставаха само 16 обиколки до финала, беше дошъл редът на Джейсън да играе ролята на преследвач.

И въпреки физическото си изтощение Джейсън направи точно това.

През следващите шест обиколки той настъпваше задния спойлер на „Черният куршум“, тормозеше го, плашеше го, като се промъкваше встрани и изравняваше нос с болида на Айзая.

Единственото, което можеше да направи Уошингтън, беше да се опитва да остане отпред.

Обаче точно в този момент Бъг направи предупреждение.

Равнището на охладителната течност в резервоарите на „Аргонавт“ беше опасно ниско, което от своя страна означаваше, че температурата на магнитните двигатели е опасно висока.

Доливането на Сали се беше оказало недостатъчно. Нямаше да могат да изкарат до края на състезанието. Налагаше се да влязат в пита още веднъж, а това щеше да унищожи преднината, която бяха спечелили, и щеше да превърне състезанието в битка до самия край.

— Ааа! Не мога да го направя! — изрева Джейсън.

Обаче в Обиколка 90 се случи нещо съвсем неочаквано.

Точно когато Джейсън се готвеше да се откаже от преследването, да влезе в отклонението за питлейна и да се сбогува с победата…

… Айзая Уошингтън се отказа.

Накрая на нервите си от непрекъснатите атаки на Джейсън — и без да знае за неговия проблем с охладителната течност — Уошингтън свърна в питлейна, с което позволи на „Аргонавт“ да мине пред него и да спечели състезанието.

Тълпата зарева.

Джейсън беше удивен.

Поразяващата умора, която само допреди миг го беше обхванала напълно, се превърна в шок. Току-що беше стигнал до полуфинала!

Когато „Аргонавт“ се върна в бокса, магнитните му двигатели на практика вече пушеха.

Сали Макдъф изтича при болида и прегърна Джейсън и Бъг. Започна да се извинява многословно, но Джейсън не искаше да я слуша.

— Сали — каза той, — спри. Аз направих много повече грешки на пистата, отколкото ти тук, а ти винаги ми помагаш да ги поправя. Виж, печелим като отбор и губим като отбор. Повече не мисли за това.

След минути дойде Айзая Уошингтън, а зад него Скот Сиракюз. За изненада на Джейсън Уошингтън му стисна ръката.

— Добро състезание, Чейсър.

— Ти също кара страхотно.

В този момент Айзая Уошингтън погледна Тарантула и видя данните за магнитните дискове и равнището на охладителната течност на „Аргонавт“, изписани на компютърния екран. Всички бяха дълбоко в червената зона, малко преди пълното блокиране.

Челюстта на Уошингтън увисна.

— Какво?! Магнитите и охладителната ти течност са били на червено, когато се отказах?

— Ами… да.

— Но… Боже, не… Ти си бил с празни… — Изведнъж погледът му стана леден и подозрителен. — Кой те научи на това?

Джейсън вдигна рамене.

— Господин Сиракюз. В часовете вчера.

— И какво точно ви каза? — настоя Айзая.

Джейсън остави Сиракюз да отговори вместо него.

— Никога не се отказвай — каза учителят им.

Беше три следобед и вече беше дошло време за полуфиналите. Схемата на участниците изглеждаше така:

Дойде краят на подгряването в турнира.

Дойде времето за сериозни надбягвания.

Времето на полуфиналите.

Първото състезание на Зейвиър Зонора в турнира беше на практика екзекуция в единайсет обиколки. Полуфиналът му срещу Варишна Кришна беше малко по-удължена версия на същото упражнение.

Състезанието продължи малко по-дълго — 14 обиколки.

След първото си влизане в боксовете в Обиколка 10 младият индиец откри, че е получил два изтощени магнитни диска. Следващата обиколка влезе отново и смяната беше извършена много бързо, но за младия индиец състезанието вече беше свършило.