Матю Райли - Летящ старт

Питмашината на Черното момче работеше с необикновена точност — монтираше нови магнитни дискове, доливаше охладителна течност в резервоарите на колата му, вкарваше сгъстен въздух.

И изведнъж момчето в черно изчезна — излетя от питстопа си цели три секунди преди Джейсън.

Сигурно питстопът му беше продължил само седем секунди.

„Как го направи? — помисли си Джейсън. — По дяволите, наистина е добър!“

Тарантулата свърши и Джейсън натисна газта, за да влезе отново в състезанието.

Продължителност: 01:21 ч.

Три обиколки до края, а на трасето бяха останали седем болида.

Следващата елиминация беше резултат на страхотен сблъсък на коварното крайбрежно трасе: вторият в класирането изгуби два магнитни диска, докато преодоляваше осморките, виещи се под металните арки — магнитните му двигатели не бяха закрепени както трябва при последния питстоп и се откачиха от скоростта.

Резултатът беше страховит челен удар с 500 км/ч в една от дебелите стоманени арки. Последва оглушителен взрив, но пилотът и навигаторът катапултираха частица от секундата преди сблъсъка и оцеляха.

Което означаваше, че когато останалите коли пресякоха старт/финала, този пилот беше елиминиран — четиринайсетата и последна елиминация в това състезание.

Вече всички се бяха отбивали по три път в питстоповете — заради това всички се състезаваха с магнитни двигатели с приблизително еднакво износване.

Бяха останали шест болида. Две обиколки до края.

Сега започваше спринтът към финиша.

Супербърз и свръхнапрегнат. Една грешка и отпадаш. Минути на шофиране под огромно напрежение.

Проверка на класирането:

Джейсън се движеше на пето място.

Момчето в черно и неговият източен „Локхийд-Мартин Прорейсър-5“ с номер 1 беше начело.

Джейсън виждаше Барнаби Бейкър — със своя кафеникав „Локхийд“ той беше втори.

Трети беше едно французче, което със своето „Рено Х-700“ настъпваше Бейкър по задния спойлер, но Барнаби успяваше да проваля всичките му опити да го надмине.

На четвърто място се движеше един червено-бял „Боинг Евърчардж-III“. Това беше болидът на Ериъл Пайпър — „Свирачът от Хамелн“.

„Браво, Ериъл — помисли Джейсън. — Не мърдай оттам.“

След това караше Джейсън, следван от Айзая Уошингтън на последното място.

Шестте болида взеха завоя в края на правата и за последен път навлязоха в тропическата гора.

Покрай водопада и отново на крайбрежната права.

Фасулска работа.

Влетяха в осморките на крайбрежните арки и най-неочаквано „Аргонавт“ се разтресе силно, а задницата се плъзна във въздуха, все едно че се състезаваха по кално трасе. В същата секунда гласът на Сали Макдъф изтрещя в ухото на Джейсън:

— Телеметрията ми направо откачи! И двата ти задни магнита току-що изгубиха мощност!

Джейсън — продължаваше да се бори с волана — изсумтя:

— Забелязах, Сали.

Стоманените арки просъскваха на сантиметри покрай него. Колата на Уошингтън го надмина с рев и „Аргонавт“ остана на последно място.

— По дяволите! — изрева Джейсън. — Прецакани сме! Стигнахме чак дотук, а сега…

Наистина бяха прецакани. Само с четири магнитни диска Джейсън не можеше да поддържа високата скорост и нужния контрол.

„Аргонавт“ започна да изостава. Обаче Джейсън продължи да кара. Беше решен да завърши състезанието и да спечели 5 точки, които получаваше класиралият се на 6 място, та дори това да означаваше да докуцука до финала дълго след останалите.

Излетя от S-образните завои и пред него се откри широкият залив, който водеше към обратния завой при Порт Артър.

Видя как черният болид с номер 1 се накланя в последния завой с математическа точност — след това изчезна зад огромната каменна колона, следван плътно от Барнаби, който все още успяваше да задържи френския състезател с реното. Следваше Ериъл Пайпър, която се носеше близо до тях.

Точно в този момент се случи.

Колата на Ериъл не взе обратния завой наляво. Вместо това продължи напред, стрелна се надясно и се насочи право към открития океан.

Джейсън се ококори.

— Какво по дяволи… — успя само да изломоти.

Уошингтън взе последния завой — беше доволен, че е минал на четвърто място — и пое към финала.

Обаче Джейсън не откъсваше поглед от летящата кола на Пайпър.

Тя беше започнала силно да се тресе и да занася надясно — в напълно погрешна посока — и се стрелна в далечината в суперширок завой.

— Нещо не е наред — измърмори Джейсън. — Ако беше изпуснала завоя, вече щеше да се е върнала на трасето…