Матю Райли - Летящ старт

Руум!

Изведнъж колата на последно място профуча край стопа. Вече официално се намираха на опашката.

Тарантулата почти беше свършила. Само маркучът за охладителната течност още беше свързан с „Аргонавт“. Джейсън, нетърпелив да се върне в състезанието, натисна газта и запълзя напред.

— Нарушение в питстопа! Кола 55! — понесе се от говорителите усилен от уредбата металически глас. — Наказание петнайсет секунди!

— Какво?! — изрева Джейсън.

И тогава видя контрольора на питстоповете. Учителите се редуваха да изпълняват тази длъжност. Днес контрольор беше професор Зороастро, учителят на Барнаби, както и на онова тайнствено момче в черно. А точно в момента сочеше предните криле на „Аргонавт“. Те бяха пресекли границата на питстопа точно с два сантиметра и половина.

— О, не, в никакъв случай! — извика Джейсън.

Червена бариера се спусна със съсък пред „Аргонавт“, за да му попречи да излезе от питстопа. Цифров хронометър на бариерата започна да отброява от 00:15 надолу.

Сега на Джейсън всяка секунда му се струваше повече от вечност.

00:10

00:09

00:08

Джейсън погледна Сали. Зад нея стоеше Скот Сиракюз — скръстил строго ръце.

00:02

00:01

00:00

Бариерата се вдигна, „Аргонавт“ излетя от питстопа и се стрелна по състезателното трасе.

Шестте чисто нови магнитни диска на корема на фюзелажа вляха нов живот на Джейсън.

„Аргонавт“ летеше като куршум и взимаше острите завои в тропическия лес, сякаш се движеше по релси.

С новите си магнитни дискове болидът разполагаше с предимство в сцеплението в сравнение с другите коли, чиито магнитни дискове вече бяха на почти шест обиколки.

Гласът на Сали:

— Намираш се на двайсет секунди след предпоследната кола, номер 70, и я наближаваш. Деветнайсет… вече осемнайсет секунди.

Бъг каза нещо.

— Знам — успокои го Джейсън. — Знам.

На всеки два километра печелеха грубо по две секунди. Обаче от тази обиколка оставаха само 40 километра за надминаване.

При тази скорост, разбира се, стига Джейсън да караше без никакви грешки, щяха да стигнат Кола 70 на самата линия на старт/финала.

Профучаха край водопадите Ръсел.

Десет секунди от предпоследния.

Покрай острозъбите скали и напред по крайбрежната права — точно навреме, за да видят как Кола 70 се стрелва зад склона далеч напред.

Шест секунди.

Джейсън започна да описва осморки из завоите под крайбрежните арки — и изведнъж опашният стабилизатор на Кола 70 се оказа близо.

Четири секунди изоставане.

В този момент Джейсън видя пред тях обратния завой при Порт Артър, видя каменната колона с размерите на сграда на остров Тасман.

Това беше мястото за задминаване.

Той имаше нови магнитни дискове, а другото момче — не.

Кола 70 влезе в обратния завой.

„Аргонавт“ влезе в по-широката част, като пресече линията на идеалния завой на 70 от външната част. Двете коли летяха една до друга и опасно близо до насечената скална колона — и „Аргонавт“ излезе от него, а крилатият му нос беше на едно равнище с по-заоблената муцуна на другата кола!

Тълпите на трибуните скочиха на крака.

Коментаторите на местните телевизионни канали направо полудяха и запръскаха слюнки за дързостта на атаката.

Кола 70 и „Аргонавт“ се носеха страна до страна надолу по Дъруент, нос до нос — и пресякоха заедно старт/финала.

Продължителност: 18:02 мин.

От високоговорителите металически глас обяви: „Край на Обиколка 6, елиминираната кола е №70. Пилот Уолкън“.

Тълпата зарева възторжено.

Джейсън натисна педала до ламарината, а другият болид намали и пилотът му заблъска по волана, преди да се насочи към изхода от трасето в края на правата.

„Аргонавт“ оставаше в състезанието.

Продължителност: 01:15 ч.

Почти час по-късно Джейсън още беше сред участниците.

Излезе на шесто място.

В края на Обиколка 25 осемте коли влязоха повече или по-малко заедно в боксовете.

Джейсън закова „Аргонавт“ точно в очертанията.

Тарантула се спусна и започна да си върши работата.

Точно пред него в питстопа беше влязло момчето в черно.

Болидът му беше суперизточен „Локхийд-Мартин Прорейсър-5“, боядисан изцяло в черно и номериран просто — 1. Беше много самонадеяно да си лепнеш номер 1 на колата, след като в професионалния шампионат този номер се даваше на миналогодишния шампион. Обаче в пилотското училище пилотът избираше своя състезателен номер.