Трасето беше тясно — виеше се на запад из тропическите гори на Долна Тасмания, преди да се насочи обратно към Хобарт по коварното южно крайбрежие на острова.
Толкова тясно трасе се отразяваше брутално на магнитните дискове, което от своя страна означаваше, че отборите трябва да се отбиват за питстоп на всеки седем-осем обиколки. Така към края възникваше (нарочно заложена) дилема: да се отбиеш в питстопа някъде около 30-ата обиколка или да се опиташ да изкараш до финиша с все по-отслабващи магнитни дискове? Разбира се, ако си в боксовете, докато другите пресичат линията на старт/финала, за да завършат една обиколка, ще се окажеш на последно място и веднага ще те отстранят.
Първите две елиминирани коли бяха двата болида, които катастрофираха зрелищно още в началото. Това означаваше, че останалите 18 болида могат да карат в относителна безопасност през следващите шест обиколки: третото елиминиране нямаше да се случи преди края на Обиколка 6.
Завиване, накланяне, гонене — състезаване.
Джейсън виждаше как светът профучава размазан покрай него: сочното зелено на тропическия лес се превръщаше в мазки зелен цвят. Остро извиващият път близо до водопадите Ръсел — една от забележителностите на Тасмания — се превърна просто в мост за задминаване. Точка, в която може да се промъкнеш покрай някой, който е натиснал спирачките.
Завиваш покрай острите назъбени крайбрежни скали, после надолу към крайбрежната ивица.
730 км/ч.
Осморки под извисяващите се от водата алуминиеви арки, блъскани от вълните, които се стоварваха върху южното крайбрежие.
550 км/ч.
След това рязко спиране до „само“ 210 км/ч за последния завой: коварен ляв, почти обратен, покрай остров Тасман — подобна на колона скална формация недалеч от останките на затвора от XIX век в Порт Артър.
След това отново обратно към река Дъруент — на правата вдигаш максимална скорост — 770 км/ч.
Продължителност: 15 мин.
Обиколка: 5
„Аргонавт“ изрева по правата, плъзна се в смъртоносния Завой 1 и се стрелна в тропическия лес.
Намираха се в Обиколка 5 и от общо 18-те болида Джейсън беше на десето място — и се чувстваше много добре.
Точно тогава десният му заден магнитен диск необяснимо спря да работи.
Колата му веднага изгуби част от „сцеплението“ и стана по-трудно управляема.
Специално правените за състезания летящи коли имаха по шест магнитни задвижващи устройства с формата на дискове, монтирани на долната част на фюзелажите. Загубата на един от дисковете беше поносима. Ако два предадяха богу дух, все едно караш автомобил с колелета на мокър път. Ако ти се развалят четири — имаш усещането, че управляваш по ледена пързалка.
Джейсъновата арматурна конзола светна като коледна елха.
Гласът на Сали изригна в слушалката му:
— Джейсън, току-що изгуби магнитен диск номер шест!
— Знам. Какво стана?
— Не знам — отговори Сали. — Според телеметричните ми екрани просто е спрял да работи, изгубил е цялата си мощност.
— Бъг, к’во ще кажеш? Да се отбием ли в питстопа?
Брат му само изхъмка в слушалката.
— Да, прав си, ще е на косъм — каза Джеймс. — Сигурен ли си, че ще успеем?
Бъг измърмори утвърдително.
— Добре — съгласи се Джейсън. — Сали, Бъг е прав. На десето място сме и на обиколка и половина от следващата елиминация. Вероятно всички останали се готвят за питстоп след Обиколка 8. Ако влезем в питстопа сега, ставаме от раз последни, но ако в пита всичко мине както трябва, ще имаме цяла обиколка да наваксаме. А освен това ще разполагаме с нов комплект магнитни дискове. За нас това е най-добрата възможност.
— Тогава идвайте, момчета! — изрева Сали. — Чакам ви!
„Аргонавт“ взе отлично последния остър завой при Порт Артър и когато в Обиколка 6 пилотите се стрелнаха към Дъруент, Джейсън зави в питлейна.
Спря точно в очертанията на питстопа.
Часовникът започна да отброява.
00:00
00:01
Питмашината, вече кръстена от Сали Тарантула, започна да се спуска към „Аргонавт“. Шест от ръцете й свалиха шестте магнитни диска от долната страна на колата, а останалите две допълниха резервоарите с охладителна течност и презаредиха дюзите със сгъстен въздух.
00:04
00:05
Джейсън потропваше нетърпеливо. Всяка прекарана тук секунда беше изгубена.
Руум! Руум! Руум!
Летящите коли, които досега бяха зад него, профучаваха край пистоповете.
— По-бързо! По-бързо! — прошепна той.
00:08
00:09
Питстоп от десет секунди щеше да е много добре.
Читать дальше