Матю Райли - Летящ старт

Бяха открили Джейсън в местното сиропиталище, когато бил на четири. До него в стаята за игри седял Бъг — обяснили им, че е трудно двегодишно дребосъче и се успокоява единствено когато е до Джейсън.

Марта и Хенри решили да осиновят Джейсън, но се изправили пред неочаквано затруднение: четиригодишният Джейсън не искал да остави Бъг. Просто не искал да тръгне без него, и толкоз. Директорът на сиропиталището също се включил в молбите да вземат и Бъг, защото ревът му нямало да има край, ако вземат само Джейсън.

И тогава Марта и Хенри Чейсър просто вдигнали рамене и решили да осиновят и двамата.

В четири отидоха за първия си официален час при Скот Сиракюз. Беше убийствен урок по физика за функционирането на магнитното задвижване и принципите зад изобретението на Уилфред Уилмингтън и когато удари звънецът, Джейсън беше психически изтощен.

Това превърна следващите два часа практика в боксовете в истинско мъчение: той отново и отново трябваше да вкарва „Аргонавт“ в питстопа и да спира под огромен паякоподобен механизъм, наречен питмашина.

Питмашината имаше осем ръце, които едновременно изпълняваха различни задачи: смяна на магнитните дискове, допълване на охладителната система, зареждане със сгъстен въздух, регулиране на стабилизаторите — работата й се надзираваше от Сали, старшия механик.

— Чистите спирания в пита са А и Б на състезанията с летящи коли! — изкрещя Сиракюз, за да надвика шумотевицата, която вдигаха трите му отбора. — Състезанията се печелят и губят в боксовете! При всички разновидности на автомобилните състезания има питстоп — някои, като Италианското джиро, изискват механиците да пътуват по суша и да посрещат болида в различни питлейни!

— Питстопът дава на състезателите възможността да използват един важен елемент — стратегията! Кога да влезеш за питстоп? Да се отбиеш ли още един път в бокса, когато финалът е само след три обиколки? Можеш ли да завършиш последната обиколка само с един магнитен диск? — Сиракюз се усмихна. — Обаче, преди да можете да градите стратегии, трябва да се справяте със същинския питстоп.

В момента, когато се плъзна в питстопа под гигантските лапи на питмашината, Джейсън осъзна, но твърде късно, че е прескочил очертанията му с трийсетина сантиметра.

— Чейсър, остани на място! — изкрещя Сиракюз. — Внимание, всички! Остани на място! Моля, вижте. Госпожице Макдъф, пуснете питмашината.

Сали натисна бутона.

Осемте стърчащи на всички страни ръце на машината се спуснаха около „Аргонавт“ — и заковаха на място; след това се заеха да коригират позициите си, преместиха се трийсет сантиметра напред и се заеха с работата си.

Забавянето беше около пет секунди.

— Господин Чейсър, този питстоп не беше достатъчно добър! — заяви Сиракюз. — Твоята питмашина ще ти бъде вярна, но ти верен ли беше на очертанията на своя питстоп, след като влезе толкова небрежно? Конкурентът ти току-що излетя от пита си с четири секунди преднина и спечели състезанието. В състезанията неточностите се наказват сурово. Ако си неточен, ще загубиш . Не знам за теб, но аз не се състезавам, за да загубя.

След малко, когато питмашината смени магнитните дискове по долната част на фюзелажа, Джейсън в нетърпението си да излезе от питлейна по-бързо остави „Аргонавт“ да се промъкне напред през бялата линия по бетона, която бележеше предния край на питстопа.

Чу се остър сигнал.

Питмашината веднага се вдигна на тавана: отказваше да работи по колата.

— Господин Чейсър! — провикна се отново Сиракюз. — Нарушение на правилата за питстопа! Ти току-що си спечели 15 секунди наказание за тайно промъкване през линията по време на стопа. Петнайсет секунди в състезание от ФЛК са цяла вечност. Отново изгуби!

— Но… — опита се да възрази Джейсън.

Сиракюз го изгледа студено.

— Господин Чейсър, не отказвай да признаваш грешките си. Учи се от тях. Да се бърка, е човешко, но да правиш два пъти една и съща грешка е… меко казано, глупаво.

С това, слава богу, практиката в питстопа завърши.

Беше 7:45.

Вече беше късно. Джейсън, Бъг и Сали бяха изтощени. А им оставаше да си научат уроците за утре.

— Благодаря ви — каза Сиракюз за довиждане. — Ще се видим утре сутринта.

И си тръгна.

— Можеше да каже и „браво“ — отбеляза Джейсън.

Сали го потупа по рамото.

— Браво, момче.

— Благодаря.

Джейсън влезе в столовата сам. Бъг и Сали се бяха прибрали в стаите си, за да почиват — по-късно Джейсън щеше да им занесе нещо за ядене.