Дейвид Балдачи - Невинните

Роби кимна и направи кратка пауза, обмисляйки как да формулира следващия си въпрос.

— На практика аз нямам отношение към взривяването на автобуса, но двата случая са свързани. Ще имаш ли нещо против, ако се включа в прегледа на записите?

Ванс се замисли за момент, после кимна и каза:

— Още две очи никога не са излишни.

Приближи се човек от техническия персонал и й подаде за подпис някакви документи. Роби се възползва от паузата и погледна към мобилния команден център зад прозореца.

Ами ако цъфна на някой запис? — запита се той. Или пък ако камерата е хванала Джули?

— Давам един цент, за да споделиш какво мислиш.

Той се обърна и срещна любопитния поглед на Ванс.

— По-добре кажи с какво да помогна — избегна отговора той.

— Можеш да изясниш някои неща, които трябва да проследим.

— Например?

— Длъжността на Джейн Уинд в структурите на ОКР. Няма да ти е трудно, и ти работиш там. А също така и ролята на съпруга й. Може би нещо в нейното минало е станало причина за смъртта му.

— Състоянието на тялото му сочи, че е бил убит преди нея — възрази Роби.

— Именно това ме кара да си мисля, че причината е бил Рик Уинд — каза Ванс. — Какво още знаеш за него?

— Преди да се уволни, е служил в Ирак и Афганистан — рече Роби.

— Като всеки втори в униформа през последните десет години — отбеляза тя.

— По всичко личи, че е напуснал армията с чисто досие. Съпругата му също е посещавала Ирак и Афганистан, но командирована от ОКР.

— По едно и също време с него ли?

— Не, по-късно.

— Казваш, че е напуснал армията чист, но може би има и нещо друго, нали? Колко време е бил в Близкия изток? Раняван ли е, бил ли е пленник? Или просто е променил отношението си?

— Искаш да разбереш дали по някакъв начин не е преминал на другата страна? И дали не е станал предател?

— Искам — каза тя.

— Не мога да отговоря на този въпрос.

— Не можеш или не желаеш?

— Не знам отговора.

— Отрязали са му езика.

— Аз бях там, агент Ванс.

— Снощи се поразрових в компютъра му — каза тя.

— Това може да се окаже опасно.

— Изпратих имейли до няколко от нашите експерти по Близкия изток. Отговорът е, че ислямските фундаменталисти понякога режат езиците на хората, които смятат за предатели.

— Вярно е — каза Роби.

— Може би и нашият случай е такъв.

— Трябва да знаем още много неща, за да бъдат обосновани подобни подозрения.

— Режат езици, взривяват автобуси. Това ми намирисва на международен тероризъм, Роби.

— Но защо автобусът?

— Заради кръвопролитието. Страната изпада в шок — каза тя.

— Може би.

— Рик Уинд е замесен по някакъв начин. В един момент губи доверието им и е ликвидиран. А след това убиват и съпругата му, защото не знаят дали не е споделил нещо с нея.

— Бившата му съпруга — поправи я Роби. — Която работи в ОКР. Ако е споделил нещо с нея, тя щеше да ни уведоми. А не го е направила.

— Може би не е имала този шанс.

— А може би не е пожелала.

— Това също е работна теория.

— Предполагам — кимна Роби и се почеса по бузата.

— Не ми изглеждаш много убеден.

— Защото не съм.

Роби приключи с детайлите около стрелбата за около час и излезе навън. Днес беше по-топло, а и грееше слънце. Един от малкото безоблачни дни във Вашингтон, особено през този сезон. Обикновено американската столица приличаше на биволско око върху метеорологичната карта — атмосферни фронтове от север, юг и запад редовно минаваха над Апалачите и се срещаха над региона. Техният сблъсък бе причина за ужасното време.

Но днес то беше хубаво.

Очите му се спряха на цветните листове по тротоара. Те обозначаваха загинали хора. Май времето е единственото хубаво нещо тук, каза си той. После се замисли над фактите, които бе научил от Ванс.

Нападателите бяха стреляли от служебен автомобил на Сикрет Сървис. Същият бе обявен за изчезнал. Но нищо не изчезваше току-така от Сикрет Сървис.

Преди години Роби беше работил с въпросната служба, помагайки за разчистването на една бъркотия в страна, която никога повече не би пожелал да посети. В сравнение с мастодонтите ФБР и МВС тази служба изглеждаше съвсем малка. В замяна на това разполагаше с отлично подготвени и лоялни служители — на практика единствените федерални агенти, които систематично бяха обучавани да застават на пътя на куршума, предназначен за обекта, когото охраняваха.

Роби извърна глава наляво към мобилния команден център на ФБР. Пристъпи към вратата и почука. Отвори му някакъв агент, който погледна служебната му карта и го пусна да влезе, може би защото навреме спомена и името на Ванс. Сглобяемата къщичка беше задръстена със свръхмодерна електронна апаратура. Вътре имаше още четирима души. По негова преценка двама от тях бяха оперативни агенти, а другите — технически персонал. Именно техните ръце летяха по клавиатурите, запълвайки мониторите с безкрайни потоци информация.