Дейвид Балдачи - Невинните

Зад полицейските бариери имаше цяла армия репортери, а зад тях стърчаха сателитните антени на подвижните телевизионни станции. Роби показа значката си и беше пропуснат. Репортерите с техните репортажи „от мястото на трагедията“ закрещяха въпросите си след него.

Ванс го посрещна пред „Донъли“. Изглеждаше забързана и разтревожена. Не можеше да я обвинява в този хаос. Опирайки се на Първата поправка, представителите на гражданското общество искаха да знаят какво прави правителството за разкриването на убийствата на неговите членове.

— Под контрол ли е всичко? — попита той.

— Не ме карай да те гръмна! — остро отвърна тя.

Роби я последва в заведението, където работеха няколко екипа криминолози, облечени в тъмносини якета с надпис „ФБР“. Позициите на жертвите бяха маркирани с цветни номерирани листове — абсурдни символи на равнодушието към смъртта и страданията на невинни хора.

— Нещо ново? — каза той.

— През нощта са починали още двама от ранените — мрачно отвърна Ванс. — С тях жертвите стават шест, но и тази бройка вероятно ще нарасне.

— По телефона се оплака, че те притискат от Министерството на вътрешната сигурност и градската полиция.

— Оставиха ме на мира. Внезапно решиха да си вдигнат чукалата и да се приберат.

— Това е добре.

— Имаш ли нещо общо с това? — остро попита тя.

— Не разполагам с такива правомощия — размаха ръце той. — Нима очакваш малка служба като ОКР да премести планината, която е непосилна за ФБР?

— Дрън-дрън — отказа да му се върже тя.

— Някакви нови улики?

— Открит е черният джип, изоставен на около километър и половина от тук. Здравата нашарен от куршуми. Наистина е бил брониран.

— Кой е собственикът?

— Правителството на САЩ.

Значи се оказах прав, помисли си Роби. А Синия сгреши. Но от това не му стана по-леко. Дори напротив — почувства се по-зле.

— По-точно? — пожела да узнае той.

— Сикрет Сървис.

В очите на Роби се появи недоумение.

— Открили са липсата му в един от гаражите си — поясни тя.

— Но как са го задигнали от там? Тези места са под двайсет и четири часово наблюдение.

— В момента тече проверка.

— Няма да е добре, ако се окаже пробив в системата. Тази служба охранява президента.

— Благодаря, че ме информира — иронично го изгледа тя.

— Какво казват представителите на Сикрет Сървис? — игнорира забележката й той.

— Загрижени са. Още повече са затегнали мерките за сигурност.

— Друго?

— Многобройни гилзи от МР-5 по цялата улица. Надяваме се да открием оръжието, от което са били изстреляни.

— Очевидци? Някой да е видял лицата на нападателите?

— От снощи разпитваме из района, но засега без резултат.

— Установено ли е категорично, че мишените сме били ние, а не някой друг от клиентите?

— Все още не сме сигурни. Изготвяме профили на жертвите и всички останали посетители. Ако имаме късмет, може би ще открием някой друг, който е бил причина за тази касапница.

— Но ако все пак се окаже, че мишените сме били ние? — настоя Роби. Или по-скоро аз, добави мислено той.

— Едва ли — поклати глава Ванс. — Защо ще си губят времето с нас? Само защото разследваме взривяването на един автобус или смъртта на Джейн Уинд? Дори да ни ликвидират, други ще поемат следствието. Ти сам спомена, че убийството на федерален агент ще предизвика още по-гневна реакция. Не виждам защо биха си докарали подобни неприятности.

— Нещо ново за Рик Уинд?

— Аутопсията е днес. Помолих за бързи резултати.

— Автобусът?

— Продължава огледът на телата, или по-скоро на останките от тях. Това ще отнеме много време. В момента ги прехвърляме в едно специализирано заведение на ФБР. Там ще се опитаме да открием причината за експлозията с помощта на експерти от Отдела за борба с тероризма. Те са най-добрите. Почти винаги стигат до източника на взрива, но ще им трябва време.

Роби се прокашля, а след това зададе въпроса, който не му даваше мира от доста време насам.

— Има ли охранителни камери в района? Те биха могли да облекчат усилията на твоите хора, при това значително.

— Има няколко. В момента преглеждаме записите. Нямам идея какво има на тях, но се надявам да изскочи нещо.

— Къде става това?

— В мобилния команден център отвън. Най-късно до довечера ще приключим. Целта ни е да не пропуснем нищо. Чух, че една от тях е била монтирана на банкомат, а друга — на ъгъла. Но позицията на втората е такава, че едва ли можем да очакваме ясна картина. Имало и още няколко.