Дейвид Балдачи - Невинните

— Не е. Не обичам да си губя времето.

Тя извади от чантата си на съседния стол голяма кафява папка. Разтвори я и измъкна няколко гъсто напечатани страници, придружени от снимки.

— Сведения за Рик Уинд — поясни Ванс.

Роби набързо прегледа материалите. На една от снимките беше мъртвият Уинд, увиснал с главата надолу над вонящото на урина дюшеме в заложната къща. Останалите го показваха жив. На повечето от тях беше във военна униформа.

— В армията, а?

— Цялата му кариера е преминала там. Постъпва на осемнайсет и се уволнява на четирийсет и три.

— Децата им са малки. Вероятно са се оженили късно.

— Бракът им продължава десет години. През цялото това време Джейн прави опити да забременее. В крайна сметка успява — два пъти за три години. А след това решават да се разведат. Иди ги разбери.

— Може би Рик Уинд е осъзнал, че не иска да бъде баща — каза Роби.

— Не съм сигурна. Редували са се при отглеждането на децата.

— Къде е живял?

— В окръг Принс Джордж, Мериланд.

— Установихте ли причината за смъртта му?

— Патологът все още работи. Няма други видими рани освен отрязания език. — Тя направи кратка пауза и вдигна глава. — По този начин мафията затваря устата на предателите, нали?

— Уинд е имал връзки с мафията?

— Все още не знаем. Но със сигурност не е бил информатор на полицията или федералните власти. Същевременно е държал заложна къща в един от най-опасните квартали. Може би се е занимавал с пране на пари и са го пипнали с пръсти в меда.

— За което убиват не само него, но и жената и детето му?

— Може би като предупреждение за другите крадци.

— Струва ми се прекалено. Сигурно са били наясно, че Джейн Уинд е федерален агент и убийството й ще бъде разследвано от ФБР. Защо да си усложняват живота?

— Благодаря за високото ти мнение за качествата и способностите на Бюрото — каза с едва доловима ирония Ванс.

— Час на смъртта? — невъзмутимо попита Роби.

— Според патолога някъде преди около три дни.

— Никой ли не е забелязал изчезването му? Дори бившата му съпруга?

— Вече споменах, че са се редували при отглеждането на децата. Тази седмица за тях се е грижила тя. Вероятно не са контактували много. Той е работил сам в заложната къща. Може би не е имал много приятели.

— Добре, ясно — кимна Роби. — Но всичко това можеше да почака до утре.

— Пистолетът, който открихме близо до взривения автобус… — каза Ванс. — От него е изстрелян куршумът, който се е забил в пода на Джейн Уинд.

— Това вече ми го съобщи — заяви Роби и отпи глътка кафе.

Изобщо не биваше да стрелям, помисли си той. Нито пък да си губя оръжието.

— А куршумът, който е убил Уинд и момченцето? — попита на глас той.

— Изстрелян е от съвсем друг вид оръжие. Със сигурност от пушка. Проникнал е през прозореца, както предположихме.

— Това също можеше да ми го кажеш по телефона.

— Този куршум се оказа доста специален.

— В смисъл?

— Такива боеприпаси се използват в армията.

Роби отново посегна към чашата си. Пулсът му беше леко ускорен, но ръката му изобщо не трепна.

— От какъв вид е въпросният куршум? — попита той. — Или е силно деформиран и не подлежи на идентификация?

— Напротив, запазен е чудесно, защото е изцяло облечен. — Ванс сведе поглед към бележките си и добави: — „Сиера Мачкинг“ с кух връх и заден конус, единайсет грама. Това стига ли ти?

— Много разпространена муниция — кимна той.

— Така е, но нашият оръжеен експерт твърди, че този е различен. Специална изработка, далекобоен, с остатъци от пресован заряд. Ако трябва да бъда честна, изобщо не съм сигурна какво означава всичко това. Но заключението на експерта гласи, че това са боеприпаси, използвани от американската армия. Ти как мислиш?

— Нашите със сигурност ги използват. Но това важи и за армиите на още няколко страни — Унгария, Израел, Япония и Ливан.

— Наистина знаеш всичко за оръжията — промърмори тя. — Впечатлена съм.

— Мога да ти предложа още доста факти. Американската армия използва снайперска пушка М-24. В нашия случай мишената се е намирала на триста метра от стрелеца, при това зад единично стъкло. Метеорологичните условия снощи бяха доста благоприятни. Ясно време с лек ветрец. Патронът, който ми описа, има и друго наименование-7,62 МК 316 МОДО. Единайсетграмов куршум в гилза „Сиера“, производство на „Федерал Картридж Къмпани“, с модифициран пресован заряд, обрал куп златни медали на няколко оръжейни изложения. Куршумът излита от цевта с три хиляди и петстотин нютон метра. На разстояние триста метра той притежава предостатъчно енергия, за да пробие детски череп и да отнеме живота на всеки, който е в близост до него.